Ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко имена на хора, но също и имена на географски обекти и други.
Доц. д-р Мая Влахова от Института по български език към БАН разказва в ефира на “Нашият ден“ за невидимите страни от изследователската работа в областта на езикознанието и приноса ѝ в живота на всеки от нас
След спечелването на конкурс за докторанти започва нейният съвместен път с ономастиката. По нейните думи това е дисциплина, която не се преподава в задължителните курсове на университетите, но може да бъде избираема, макар че може би днешно време в нито един български университет не съществува дори като такава. Първоначално започва да се занимава с имената на улиците в София, а оттам се насочва и към други типове топоними.
Ономастиката се занимава още с…
“В днешно време ономастиката се занимава и с изследване на всички онези имена на фирми, учреждения, търговски марки - всички собствени имена. Изследват се и имената в художествената литература, това също е важен дял в ономастичната наука. Тя може да изследва имената както в синхронен план, това, което става с тях днес и сега, така и в историческа перспектива“, посочва доц. Влахова.
Динамиката в българските имена през ХХI век…
“Предстои завършването на такъв проект в края на настоящата година. Проследяваме модата на имената при новородените деца в България от 2008 г. и сравняваме с 2018 г. Този период е доста важен, защото това са първите десет години непосредствено след приемането ни в Европейския съюз“, посочва още тя.
По нейните думи личните имена са много зависими от всякакви обществени и културни процеси те са лакмус, който моментално показва промените – и в ценностната система, и големи обществено-политически събития веднага могат да бъдат проследени дори през личните имена на децата.
Важното беше да проследим в детайл какви тенденции протичат – какво става с традиционните имена и изчезват ли те. Има имена, които отмират, но това не е нов процес, той е много естествен. Винаги е имало отмиращи имена, които се заменят от нови“, разказва още тя.
Изчезват ли традиционните имена?
“След приемането на християнството например навлизат огромен брой имена, свързани с християнската религия. Точно тези имена ние считаме за традиционни български, те с вековете са се побългарили но тези, които нахлуват днес, все още не са се адаптирали. Няма и регулация, която да задължава хората да ги адаптират, те ги заемат директно от чуждите езици и култури, така както съществуват там и затова се получава това усещане, че те са твърде много и изчезват нашите стари хубави имена. Това е едно леко преувеличено възприятие.
Това, което категорично можем да кажем е, че мъжките имена са значително по-консервативни от женските. Сред най-често срещаните са имена като Йоан, който вече измества Иван, но също и такива като Петър, Никола, Николай, Божидар и Светослав. Много характерна традиция при мъжките имена е предпочитанието към имената, свързани с българската история и то с царските имена – Асен, Петър, Калоян даже и прабългарската традиция –Тервел и Кубрат“, разказва още доц. Влахова.
При женските имена…
“Там разнообразието е много по-голямо. Там има и традиционни имена. В последните години името Рая има голям подем и се изкачва нагоре в класацията, върви уверено в десетката. Има и много чужди имена в последните десет години в първата тройка са – Никол, Мария и Виктория, които постоянно си разменят местата. В последните години Виктория е номер едно“, обяснява в интервю в БНР доц. Влахова.
Повече за един друг проект, свързан със създаването на топонимен речник – чуйте в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
