На вчерашния 28 февруари беше открита изложбата “Да вържем мартеница…“ Тя е подредена в Националния етнографски музей, която представя колекция от мартеници, събирани през периода 1959–1968 г. за целите на изследователско проучване. Тогава по инициатива на Лозинка Йорданова, ръководител на първата в България Школа по етнография и фолклор (1962) в Националния дворец на децата, се организира събиране на мартеници от селища в цялата страна.
Експозицията в Националния етнографски музей може да бъде посетена до 12.03.2023 г.
Проф. Албена Георгиева е експертът от българска страна, участвал в изготвянето на досието по вписване на съвместната кандидатура на Мартеницата в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
“Зад това вписване стои един много дълъг процес на работа. Най-напред правихме две срещи в Румъния, инициативата за вписването – международното вписване на тази кандидатура тръгна от Румъния. Те ни поканиха на среща, най-напред през юни 2013 г., след това през ноември 2013 г. Освен Румъния и България участваха Молдова и Северна Македония – получи се много хубав екип. Бяха поканени Гърция и Сърбия, където също има мартеници, но те не си потвърдиха участието. Останахме само четирите държави“, споделя тя в ефира на “Нашият ден“.
“Уточнихме параметрите и кой какво ще издирва, защото изискванията са много сложни изискванията на документите са вписване в ЮНЕСКО. През декември месец 2017 г. беше вписана мартеницата“, посочва още тя.
“Добре е да се знае, че закичвайки се с мартеница, особено когато е дадена от любим човек, носим едно пожелание за здраве, обновление, за хубава година, за плодородие, късмет и щастие. Мартеницата много здраво ни свързва с хората, които обичаме и това е начин да им покажем внимание“, казва още проф. Георгиева.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Гл. ас. д-р Иглика Мишкова, обясни каква е мисията на музея, директно от работилницата на Националния етнографски музей.
“Може би това е празникът, който ни описва най-силно и сякаш носи най-прекрасен заряд. Мисията на музея е да бъде преди всичко музей на хората, който свързва общностите, където и да живеят те.
Следващата експозиция, която може да се види е посветена на 130-годишнината от създаването на Народния музей. Това е изложба, която, от една страна, ще ни въведе в различни исторически периоди, от друга, ще запознае публиката с хората, които са работили в музея“, разказа тя в “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
“Съхраняваме народописан архив, който съдържа артефакти от началото на миналия век, още при създаването на Етнографския музей. В момента сме и в залите на образователния център, в голяма степен се опитваме да намираме формите и начините за запознаване от най-малките до малко по-големите посетители с наследеството и с традиционната ни култура“, казва в ефира на “Нашият ден“ проф. д-р Владимир Пенчев, директор на ИЕФЕМ – БАН.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Чиста е тази нощ, в която се е явил Единственият Чист, Който дойде да ни очисти! Нека слухът ни бъде чист, очите ни да гледат целомъдрено, чувствата на сърцето да бъдат святи, речта на устата – искрена! Настоящата нощ е нощ на помирение; затова нека никой да не бъде гневен на своя брат и да не го обижда! Тази нощ дари мир на целия свят; затова..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на Външното министерство на Русия. Заявлението стана факт в момент, когато регионът призова Москва да разреши въпроса с нередовните доставки на газ от Русия през Украйна, чийто срок изтича в края на декември...
Днес в "Мигранти с таланти" ви представяме една впечатляваща дама и жена с излъчване на борец - афганистанката Сара Фаизи. Родена е в Кабул през 1988 г., в модерно мислещо, светско семейство, в което всички деца, независимо от пола, са образовани и работещи. Сара завършва университет и започва работа в частна банка. През 2014 г. ситуацията в..
Хлябът заема специално място в живота на българина, а думите "Никой не е по-голям от хляба" красноречиво говорят за неговата важност през вековете. В българската традиция обредните хлябове играят съществена роля, съпътствайки важни празници и обреди като Коледа, Гергьовден, Великден, както и житейски събития като оран и сеитба . Да омесим..
В рубриката "Разговорът" имахме удоволствието да беседваме със Стоян Терзиев – журналист от Радио Пловдив, поет, автор на пет поетични книги и носител на редица лирически награди, сред които престижната награда "Орфей" за цялостно представяне на едноименния поетически фестивал през 2021 г. Освен това Терзиев е автор на разкази, публикувани в..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
