Пламен Павлов, историк: Не сме получили свободата си даром

“Нерядко има натяквания, че сме получили свободата си даром, а това не е така. И освобождението на Гърция, и освобождението на Сърбия става след неуспешни въстания и с намеса на великите и с военната сила на Русия, която като най-близката до региона велика сила, има и своите стратегически интереси. Опълчението и участието на българите във войната обаче не бива да се подценява."

Това каза пред БНР историкът Пламен Павлов.

• Честваме 3 март - 145 години от Освобождението

По думите му българското участие сумарно във война е не по-малко от 25-30 хил. души. Отделно от това снабдяването на армията с храна и медицинските грижи много често лягат върху българските общини:

“Духът на нашите прадеди е бил изключително висок. Участието на българите във войната не бива да се подценява, а това не рядко минава на втори план, което е най-малкото необективно."

“Участието на руската армия не бива да се игнорира, но не бива да забравяме, че това е армията на Руската империя, която е многонационална. Затова тези патерналистични претенции от съвременна Москва, че ние не сме достатъчно благодарни, не са основателни“, посочва още той.

• 3 март – епизоди от живота на едно българско знаме

Той заявява също, че трябва да сме благодарни на съдбата за това, интересите на българите поне за момент съвпадат с интересите на една от великите сили – Русия, която се стреми преди всичко да върне своето надмощие в Черноморския басейн и влиянието си на Балканите. 

“Когато се проваля Цариградската посланическа конференция, тъй като от начало е направен опит българският въпрос да бъде решен по мирен път, свиква се Цариградската посланическа конференция в края на 1876 г., след като вълна от протести залива целия цивилизован свят заради т.нар. “български ужаси“. Цивилизованият свят няма как вече да игнорира българската освободителна кауза, която е била по-слабо известна от гръцката и сръбската“, разказва още историкът в ефира на “Нашият ден“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

“Санстефанският договор не е първият, месец преди Сан Стефано, тогава 19 януари 1978 г. се подписват “Основи на мира“ между оторизирани руски и османски представители, без които няма свърши войната. Това е руското условие за примирие."

Това каза в интервю за БНР историкът Петко Петков, преподавател във ВТУ, директно от връх Свети Никола.

“Още на 19 януари в Одрин се казва, че ще бъде създадено Княжество България върху всички земи, населени с българи. Това обаче звучи много общо, затова са уточнени пределите на решенията на Цариградската конференция от 1876 г., в която всички велики сили признават по-голямата част от българските земи“, казва още той в ефира на “Нашият ден“ и допълва:

“Цяла Македония, цялата област – Варненско и Шуменско, дори Централните Родопи – не са освободени от руските войски, което не е маловажна подробност, която вероятно много от хората не знаят. Това е един апостроф към този апотеоз и екзалтация, с която се приема Санстефанският мирен договор. Договорът не създава държава, а предвижда нейното създаване.

Българското княжество се създава в Търново по решенията на окончателния мирен договор – Берлинския. Държавата започва да функционира като самостоятелна институция едва през първата половина на 1879 г“, казва още той пред БНР. 

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 

Запис от Златния фонд на БНР с Константина Корчева, правнучка на знаменосеца на Самарското знаме – Никола Корчев.

Чуйте в звуковия файл. 

В един запис от 29 ноември 1950 г. от Златния фонд на БНР на Кръстьо Попов Янков, опълченец от Четвърта дружина, може да се чуе какво разказва опълченецът за святата клетва, която българите опълченци са дали пред Самарското знаме. В съхранения фрагмент той  разказва още и за боевете при Стара Загора, Шейново и Шипка.

Чуйте записа в звуковия файл.