Дискусията в "Гласът на времето" е посветена на разнообразните интерпретации на обществената памет. Много хора пишат спомени или се ровят в архивите и създават съответните произведения, касаещи важни исторически събития или фигури. Други хора не са съгласни с разказаното, опровергават го или направо гневно го атакуват. А днес вече е достатъчно да пуснеш в социалните мрежи т. нар "меме", за да се задейства понякога този мимолетен и често ироничен знак като трансформатор на общественото настроение.
Разговорът е с автора на противоречиви книги като "Третият разстрел" и "Записки на слугата" – писателя Марин Георгиев, току-що издал мемоарните записки "Камъчета под езика", с д-р Петър Айолов, главен асистент във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ "Св. Климент Охридски", автор на книгата "Производство на несъгласие", и с д-р Азис Таш, преподавател в НБУ и Университета "Сабанджъ" – Истанбул.
Марин Георгиев разказва за новата си книга със спомени, а и за приноса на такива автори като Софроний Врачански, Захарий Стоянов, Иван Вазов и много други за колективната българска памет. Според него трябва да си готов да получиш много упреци и несъгласия, ако си тръгнал да разказваш своя вариант на истината.
Според Петър Айолов пък мемът и мемето са съвременният начин да опростиш комуникацията и да направиш знака общовалиден, дори без да използваш език понякога.
Азис Таш разказва за дневниковите записи на своя дядо Шакир и за един от мотивите да оставиш писани спомени за тези след теб – да споделиш своя опит, с цел да облекчиш живота им. Говори и за писателя Ахмед Хилми Филибелията, оставил езотерично наследство на турски език, и живял някога в Пловдив.
Мемоаристиката – от такива имена като Жан-Жак Русо, Ларошфуко, Уинстън Чърчил, Шарл дьо Гол, маршал Жуков – та до наши дни, е начин цивилизацията да огледа себе си в огледалото на преживяното, дори когато видяното не е много красиво – такъв общ извод може да се извади от изреченото в дискусията.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
