През 1935 г. в Нюрнберг са гласувани закони, наречени Нюрнбергските расови закони. Единият е Закона за гражданството в Райха, според който – "гражданин на Германия е само този, който има германска или родствена кръв (скандинавските народи) и само той притежава човешки и политически права". Вторият е Закона за защита на германската кръв и германската чест. Според него пък – "Браковете, както и извънбрачните връзки между евреи и германски граждани или индивиди със сродна кръв, се забраняват!". Това отприщва поредната вълна на гонения и изтребления срещу еврейския народ. Скоро след това в България правителството на Богдан Филов внася, а Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който е предназначен за решаване на т.нар. еврейски въпрос. Какво се случва след това у нас и по света и защо трябва да го помним и да не забравяме дадените жертви – чуйте разговора с д-р Максим Бенвенисти, директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към ОЕБ "Шалом".
Не всички от преките виновниците за Холокоста са понесли отговорността за престъпните си действия. Но се правят опити за пренаписване на историята. "Опитите да се възхвалява онова време на нацизма ... трябва да подлежат на най-сериозна санкция" казва д-р Бенвенисти.
Хората, преживели Холокоста в лагерите на смъртта стават все по-малко и по-малко. Но спомените им за преживения ужас , благодарение на технологиите, остават. Така се случи и с Жужана Сергеенко – унгарска еврейка, чиито разказ пазим в архива на предаването. Чуйте го:
Преди 10 години пред БНР д-р Бенвенисти каза "...нациите не са научили урока си от преди 70 години. Идват поколения, за които момчетата с пречупени кръстове стават привлекателни, изваждайки от нацизма определени идеи. Нацизмът се възражда, даже и в България.". А днес – 10 години по-късно, добавя – "Не се отричам от нито една дума!" Чуйте как продължава и как коментира запазените в архива спомени на Жужана Сергеенко.
Когато в "Познати и непознати" говорим за Холокоста, често започваме и завършваме с думите "Никога вече!" Но според д-р Бенвенисти "Това не е достатъчно. Не е достатъчно и да кажем "Ние помним! Необходимо е и да действаме! Силата на човека е в действието!"
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" беше обсъдена темата (Не)възможните прогнози за войната в Украйна. Гост в студиото беше военният експерт Илия Налбантов, с когото се върнахме към прогнозите му от предишни предавания. Илия Налбантов: Украйна е обречена да победи Илия Налбантов, военен експерт: Украйна върви бавно към..
Запознаваме слушателите на 'Нашият ден" със спорта пикълбол – новата спортна мания в Европа и у нас . Пикълболът се появява през 1965 година в САЩ и представлява ракетен спорт . Съчетава в себе си елементи на тенис, тенис на маса, бадминтон и може да се играе и в открита, и в закрита среда. От 2022 година съществува Българската..
Гост в рубриката "Темите на деня" е Петър Петров, експертът, който ни предупреждава, че животът ни няма как да е същият след изкуствения интелект. Предстоящата му книга, посветена на тази тема, обещава да разкрие нови аспекти и предизвикателства, пред които ще се изправим с развитието на технологията. В предаването той сподели, че..
Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ е Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни и..
Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
Айндховен е един от най-високотехнологичните градове в Нидерландия, където диаспората на българите се разраства стремително. За Българския културен хъб..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
