На 13 март (ст. ст.) 1913 г., по време на Балканската война, българската армия постига една от най-славните победи в историята си – превземането на Одринската крепост. По онова време Одрин е смятан за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа и стратегически пункт по пътя към столицата на Османската империя Цариград. Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война.
Обсадата и щурмът на града струват на победителите общо 18 282 жертви (убити, умрели, ранени, безследно изчезнали), повечето от които – българи.
На 12 април е подписано примирие, а на 30 май1913 г. Лондонският мирен договор.
Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждават българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г. Обсадата е известна с едни от първите случаи на действие на бойна авиация в света.
“Паметта е това, което ни държи здраво към корените и отечеството. Имаме задължение към предците. Това, което сме днес, е получено наготово, ние участваме в него, но в голяма степен го и унищожаваме с прекалените си амбиции. Другото ни задължение е да помогнем на младите хора да се ориентират“.
Това каза в интервю за БНР Стоян Райчевски, председател на фондация "Българска памет – братя Диневи".
На 13 март 1913 г. Втора Българска армия превзема Одринската крепост…
Според Райчевски има много победи в българската история, но специално тази при Одрин е останала много знакова поне в предишните поколения. Той подчертава още, че трябва да се помни, защото редом с победата и величавите моменти идват и грешките и паденията:
“Два месеца след прославата на българското име следва разорението на тракийските българи, следва едно грешно решение, което не е безоснователно, където България е поставена в много тежка ситуация, защото след жертвите, които даваме, се оказва, че нашите съюзници овладяват българските земи в Македония и Беломорието."
“Звучи малко банално това, че без минало нямаме бъдеще, но нямаме и настояще. Настояще без минало е като дърво без корен. Миналото е онова, което ни държи, крепи и ни показва накъде да вървим“, заявява още Райчевски в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Балканската война завършва с Лондонския мирен договор, а той очертава границите на България по-широки и по-големи от Санстефанския."
Защо е важно възстановяването именно на войнишките паметници и защо фондация "Българска памет - братя Диневи" на предприемачите Йордан и Динко Диневи реши да даде пример и всяка година да възстановява паметниците, съхраняващи българската войнишка слава - можете да чуете целия разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
