Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За архитектурата като вдъхновение, полет на ума и поглед към бъдещето (видео)

Арх. Десислава Цанкова е млад човек със смело въображение и визия за пространствени решения, които издават безспорен потенциал за бъдещо развитие в архитектурното поприще. Защитава магистърската си степен във ВСУ „Любен Каравелов“, буквално преди месец с проект, който предлага футуристична визия за развитието на Летище София.

Вярва, че усилията, които влагаш в работа, рано или късно се отплащат и се надява, че ще има възможност да продължи да се развива като специалист именно в България. Повече за архитектурата като мечта и полет и опита до момента споделя в тя интервю за рубриката „Епизоди от живота“ на предаването „Нашият ден“.

“От доста малка искам да стана архитект, може би още в пети клас. Постоянно ходех на уроци по рисуване, математиката също ми се отдаваше и хубавото е, че решението ми не се промени с годините“, споделя тя и допълва, че макар нейният избор е останал непроменен, а възприятията ѝ за архитектурата като дисциплина с времето са претърпели сериозно развитие. В началото отстрани всичко ти изглежда някак си по-лесно. Но в момента, в който се сблъскаш с цялата наука, разбираш, че нищо не е толкова лесно“.

Успоредно с образованието си Десислава започва да трупа практически опит в професията още от трети курс. Според нея именно това ѝ е дало импулс да се да се стреми целенасочено, не просто към придобиването на диплома, а към изграждането си като специалист. Не всички нейни колеги обаче бързат да започнат работа толкова рано.

„По моите състуденти мога да съдя, че не всички са готови толкова рано да направят тази крачка. За мен пък това е един опит, който доста ми помогна да си надградя и да не разчитам само на това, което ще науча в университета, работейки, виждаш как стават нещата на практика“, споделя тя.


Според Десислава най-голямата промяна, от която има нужда градската среда в столицата, е намаляването на презастрояването:

„За да е дишащ градът, най-вече трябва да се спре това застрояване, което е навсякъде. Да се освободят повече зелени площи и най-вече междублокови пространства. Мисля, че все още имаме възможност да коригираме това. Също така, за развитието на един град в положителна посока, има нужда и от повече културни центрове“

Дипломното задание, с което Десислава защитава магистърската си степен, не е свързано с архитектурния облик на традиционната градска среда, а представлява футуристична визия за разширяването на Летище София:

„Моят дипломен ръководител арх. Владимир Дамянов ме нахъса да стъпя в тази дълбока тема и да я разработя точно така, за което съм му много благодарна. Основната идея за композирането и формообразуването на самото летище е птицата орел. В план изглежда все едно орелът вече е разперил криле. От страната, откъдето идва пътническият поток е оперението на опашката, а от другата страна на пистите е самият клюн на орела“.

Десислава Цанкова се вдъхновява от творчеството на Заха Хадид и се надява и в собствения си стил напред във времето да постигне тази разчупеност и лекота в сложните архитектурни форми, които правят стила на известната иракско-британска архитектка така въздействащ.

Пълното интервю с арх. Десислава Цанкова можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: личен архив
По публикацията работи: Зоя Димитрова

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33