Културата – като място и проекции в политическите програми – какво показва общественият диалог и как ще продължи? Какво място заема културата в предизборните програми и в реализацията им?
В "Terra култура“ събеседничките Диана Андреева - Попйорданова, председател на Обсерваторията за икономика и култура, и журналистката Милена Димитрова, председател на Обществения съвет на БНР, поглеждат не само с анализ към тези моменти, но дават своето решение на базата на мисията, върху която посвещават голяма част от професионалния си живот.
Почти е ясна подредбата на 49-ото Народно събрание, след като гласуващият български народ направи своя избор. Партиите, които влизат в 49-ия парламент до момента, са 6 на брой.
"Интересно е, че през годините, когато сме правили предизборния дебат, културата е една от темите, която обединява. И този път имахме обединение почти по всички точки, които се дебатираха“, казва Диана Андреева-Попйорданова.
Тя посочва, че фундаментален за устойчивото развитие на българската култура е Пактът за култура. Достигане на 1% от БВП за група "Култура“, която включва бюджетът на Министерство на културата, бюджетите на общините за културни дейности, обществените медии – БНР, БНТ и БТА. Това е един елемент, по който беше постигнато съгласие и още в първата седмица след конституирането на 49-ото НС този пакт ще бъде депозиран, за да бъде подписан от политическите сили.
Обществените медии
"Моите размишления за резултатите от изборите вчера са доста по-радикални и в някаква степен по тревожни“, посочва журналистката Милена Димитрова.
Вече второ десетилетие, а може би и трето в новото хилядолетие да се въртим в едно и също дежавю на страшно много приказки и кръгла нула никакъв резултат. Не съм забравила, че и двете победителки, първите два фаворити на общественото мнение, докато управляваха преди, бяха излъчили такива министри на културата, чиито имена не искаме да си спомняме, нито да споменаваме, допълва още тя.
Тя коментира, че най-сетне трябва да се направи един наш български – Национален културен институт. Не бива да се пропуска и идеята, дошла от гражданските структури в защита на културните и творческите индустрии.
Според нея бюджетите на националните медии изнемогват. Необходимо е да започне дебат веднага след конституирането на Комисията за медии и култура в НС. Обществените медии не бива да стоят отстрани и да чакат някакви подаяния. Просто защото динамиката на комуникациите, превърна тези медии в двойно по-големи усилия.
"Аз например следя и реформите, които трябваше да станат в Програма "Христо Ботев“ и за които се говори в БНР. Но виждам, че самото радио, самият занаят на радиожурналистиката, вече се удвои и умножи неколкократно“, посочва Милена Димитрова.
Тя допълва, че радиото беше и е на висотата на първата по важност задача, да продължава да бъде първи информатор и в дигиталния век.
Два сценария за конституиране на нов парламентДва са възможните сценарии за съставяне на 49-ото НС. Първият е, че то ще работи само два месеца. И вторият е парламент, който ще може да поеме някакви ангажименти и да има динамика във времето.
"И двата варианта изглеждат възможни в първия ден след изборите или поне на нас ни се иска да излезем от краткосрочните парламенти. А и да погледнем в същината на парламентарната дейност, това е законодателството“, коментира Диана Андреева - Попйорданова.
Тя допълва, че през последните две годни в секторното законодателство на българската култура нищо не се е променило поради политическата нестабилност. Българската пост-Covid-19 реалност показва доста бели полета в културната реалност, незапълнени със законодателни текстове и нуждата независимият сектор също да трябва да има нормативна рамка.
Необходимо е създаването на Обществен съвет към Комисията по култура и медии в новия парламент.
"Най-сетне, трябва да бъде превъзмогнато едно драстично отклонение от европейския модел на мениджмънт на културата, включително и на държавно ниво. Няма друга членка на ЕС, която няма Национален културен институт, освен България“, посочва Милена Димитрова.
Създаването на Български културен институт по примера на "Сервантес“ и "Гьоте“ е мащабна идея, за която е необходим национален консенсус. Този институт трябва да се превърне в силен инструмент за културна дипломация, за влияние и популяризиране на българската държава навън, за запазване на българското самосъзнание на сънародниците ни зад граница.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Предстои конференцията "Бъдещето на България през очите на младото поколение". Инициатор и организатор на конференцията е Нидерландско-българската бизнес асоциация. В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден", Мила Панчева, зам.-председател на организацията, сподели своите виждания и очаквания от конференцията. Асоциацията е..
От юни жителите на сръбския град Цариброд ще имат възможността да слушат гласовете на БНР. За българите, които обхащат 45 % от населението в града, и за новото споразумение между БНР и Радио и телевизия "Цариброд" в "Нашият ден" разказва журналистът Анелия Торошанова . По думите на Торошанова първо ще започнат да се излъчват обедният..
"Старостта е факт, който трябва да приемем доброволно и съзнателно да превърнем в пътешествие, може би най-трогателното и плашещото от всички досега" – пише д-р Владимир Симов в своето голямо изследване "Остаряването". Той смята своя труд за първата крачка към формирането на школа по геронтопсихиатрия у нас и се надява младите му колеги да се..
Наука, образование и бизнес ще се срещнат във фоайето на Физическия факултет към СУ по време на Пролетния ден на кариерата във ФзФ (30 май) . В "Нашият ден" доц. д-р Владимир Божилов , зам.-декан на Факултета разказва за инициативата, чиято цел е да свърже работодатели и студенти, както и да покаже на бъдещите възпитаници възможностите за..
Науката често се отнася до взаимовръзката ни с околния свят на всекидневно и дори на битово ниво. Отношението към боклука е показателно за ред характеристики на обществото. Всеки от нас има представа за "чистото общество" като подредено и напреднало и "мръсното общество" – затънало в проблеми и боклук. Дебатите по отношение на отпадъците мобилизират..
Преди 15 години програма "Христо Ботев" на БНР обяви провеждането на първия поетичен конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". От тогава насам всяка..
Минералните бани и османското наследство в България. Какво е културното, социалното и политическото значението на минералните бани днес? Заедно със Слава..
Ученици от осми и девети клас участват в постановката "Меко казано". В съвременната адаптация на Валери Петров са поставени проблемите за човешката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
