Културата – като място и проекции в политическите програми – какво показва общественият диалог и как ще продължи? Какво място заема културата в предизборните програми и в реализацията им?
В "Terra култура“ събеседничките Диана Андреева - Попйорданова, председател на Обсерваторията за икономика и култура, и журналистката Милена Димитрова, председател на Обществения съвет на БНР, поглеждат не само с анализ към тези моменти, но дават своето решение на базата на мисията, върху която посвещават голяма част от професионалния си живот.
Почти е ясна подредбата на 49-ото Народно събрание, след като гласуващият български народ направи своя избор. Партиите, които влизат в 49-ия парламент до момента, са 6 на брой.
"Интересно е, че през годините, когато сме правили предизборния дебат, културата е една от темите, която обединява. И този път имахме обединение почти по всички точки, които се дебатираха“, казва Диана Андреева-Попйорданова.
Тя посочва, че фундаментален за устойчивото развитие на българската култура е Пактът за култура. Достигане на 1% от БВП за група "Култура“, която включва бюджетът на Министерство на културата, бюджетите на общините за културни дейности, обществените медии – БНР, БНТ и БТА. Това е един елемент, по който беше постигнато съгласие и още в първата седмица след конституирането на 49-ото НС този пакт ще бъде депозиран, за да бъде подписан от политическите сили.
Обществените медии
"Моите размишления за резултатите от изборите вчера са доста по-радикални и в някаква степен по тревожни“, посочва журналистката Милена Димитрова.
Вече второ десетилетие, а може би и трето в новото хилядолетие да се въртим в едно и също дежавю на страшно много приказки и кръгла нула никакъв резултат. Не съм забравила, че и двете победителки, първите два фаворити на общественото мнение, докато управляваха преди, бяха излъчили такива министри на културата, чиито имена не искаме да си спомняме, нито да споменаваме, допълва още тя.
Тя коментира, че най-сетне трябва да се направи един наш български – Национален културен институт. Не бива да се пропуска и идеята, дошла от гражданските структури в защита на културните и творческите индустрии.
Според нея бюджетите на националните медии изнемогват. Необходимо е да започне дебат веднага след конституирането на Комисията за медии и култура в НС. Обществените медии не бива да стоят отстрани и да чакат някакви подаяния. Просто защото динамиката на комуникациите, превърна тези медии в двойно по-големи усилия.
"Аз например следя и реформите, които трябваше да станат в Програма "Христо Ботев“ и за които се говори в БНР. Но виждам, че самото радио, самият занаят на радиожурналистиката, вече се удвои и умножи неколкократно“, посочва Милена Димитрова.
Тя допълва, че радиото беше и е на висотата на първата по важност задача, да продължава да бъде първи информатор и в дигиталния век.
Два сценария за конституиране на нов парламентДва са възможните сценарии за съставяне на 49-ото НС. Първият е, че то ще работи само два месеца. И вторият е парламент, който ще може да поеме някакви ангажименти и да има динамика във времето.
"И двата варианта изглеждат възможни в първия ден след изборите или поне на нас ни се иска да излезем от краткосрочните парламенти. А и да погледнем в същината на парламентарната дейност, това е законодателството“, коментира Диана Андреева - Попйорданова.
Тя допълва, че през последните две годни в секторното законодателство на българската култура нищо не се е променило поради политическата нестабилност. Българската пост-Covid-19 реалност показва доста бели полета в културната реалност, незапълнени със законодателни текстове и нуждата независимият сектор също да трябва да има нормативна рамка.
Необходимо е създаването на Обществен съвет към Комисията по култура и медии в новия парламент.
"Най-сетне, трябва да бъде превъзмогнато едно драстично отклонение от европейския модел на мениджмънт на културата, включително и на държавно ниво. Няма друга членка на ЕС, която няма Национален културен институт, освен България“, посочва Милена Димитрова.
Създаването на Български културен институт по примера на "Сервантес“ и "Гьоте“ е мащабна идея, за която е необходим национален консенсус. Този институт трябва да се превърне в силен инструмент за културна дипломация, за влияние и популяризиране на българската държава навън, за запазване на българското самосъзнание на сънародниците ни зад граница.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В ефира на предаването "Време за наука", д-р Лидия Витанова – инженер и ръководител на проект в Института "Големи данни в полза на интелигентно общество" (GATE) – разказа за създаването и значението на първия транспортен атлас на София . Този новаторски проект хвърля светлина върху реалното състояние на автомобилния трафик в столицата, анализирайки..
Чл.-кор. проф. Атанас Семов гостува в "Нашият ден", за да представи новоизлязлата си книга "Конституцията и Европейският съюз", както и да коментира разделението в обществото ни на теми като въвеждането на европейската единна валута и идеята за обучение по религия и добродетели в българското училище. Проф. Семов заявява: "ЕС е първата в..
За българо-ирландските бизнес отношения, ирландското икономическо чудо, довело до милиарди чуждестранни инвестиции, за сходствата в историческата съдба и манталитета на българския и ирландския народ, за културния обмен между двете държави – разговор в "Нашият ден" с Н. Пр. Катрин Банън, посланик на Ирландия в София . Преводът в ефир е на Емилия..
За "софийската тежка транспортна стачка", туристите и пенсионерите. На прага на лято 2025 Гърция въвежда нови правила за кемпери и каравани. Какви са правилата, забраните, глобите и как се смеят чайките? Хърватия – "страната на лазурното море, красивите острови и абсурдните правила за туристи". Транспортни ненормални правила – кой как може да шофира в..
Директорката на 98-о начално училище "Св. Св. Кирил и Методий" в София – Милена Милева-Дрончева, с радост гостува в ефира на "Семейно радио", за да представи голямото и щастливо семейство на единственото общинско начално училище в София. Основано през далечната 1885 година, школото преминава изпитанията на вековете, за да привлича днес деца..
На 13 май Централната минерална баня в София навърши 112 години. Сградата, която е построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов,..
Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и..
Най-дълго поставяният американски мюзикъл в историята пристига да дебютира пред родните меломани като част от своето европейско турне, за да оживее в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
