Изследване на потреблението на културни продукти от пълнолетното население на Република България показва доста притеснителни данни. То е направено в рамките на проект "Лаборатория “Право на култура” на сдружение “Фабрика за идеи” и е финансирано от Националния фонд "Култура" по програма “Подкрепа за възстановяване и развитие на частни културни организации”.
52% от пълнолетното население на Република България не е посещавало нито едно културно събитие през 2022 г.
"Резултатите от изследването потвърдиха нашата работна хипотеза, като организация, която работи в малките населени места, и много по-страшни са цифрите, където 78% от хората над 55 години не са посещавали културни събития“, казва Янина Танева от "Фабрика за идеи".
Изследването е поръчано от “Фабрика за идеи”, които работят за възстановяването на културния живот на социологическа агенция “Маркет линкс”. Обемът на извадката е от 1024 респондента. Ключови данни, залегнали в проучването са динамиката на (не)участие в културни дейности, с посочване на спецификата по възраст, образование, средно брутно възнаграждение, населено място и пол.
"Опроверга се предположението, че в селата няма интерес или желание да се потребява или да се създава култура“, изтъква Янина Танева.
20% от хората с най-ниски доходи отделят едва 0,5% за култура и културни дейности. Хората в активната професионална дейност и с високи доходи, посочват фактора време като сериозна пречка за участие в културни дейности.
Данните от изследването сочат, че най-много българи са посетили заведения с жива музика (66%), исторически забележителности (61%) и събори или фестивали (54%). Важен извод е, че хората над 55 години рязко не могат да си позволят участие в културния живот. 60% от жителите на селата биха посещавали културни събития, ако имаха повече пари, а 40 на сто – ако такива събития са организирани в тяхното или близко населено място."Фабрика за идеи“ отдавна работи в български села чрез програмата "Резиденция Баба“, по която млади хора живеят в домакинства на възрастни хора.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
"Старостта е факт, който трябва да приемем доброволно и съзнателно да превърнем в пътешествие, може би най-трогателното и плашещото от всички досега" – пише д-р Владимир Симов в своето голямо изследване "Остаряването". Той смята своя труд за първата крачка към формирането на школа по геронтопсихиатрия у нас и се надява младите му колеги да се..
Наука, образование и бизнес ще се срещнат във фоайето на Физическия факултет към СУ по време на Пролетния ден на кариерата във ФзФ (30 май) . В "Нашият ден" доц. д-р Владимир Божилов , зам.-декан на Факултета разказва за инициативата, чиято цел е да свърже работодатели и студенти, както и да покаже на бъдещите възпитаници възможностите за..
Науката често се отнася до взаимовръзката ни с околния свят на всекидневно и дори на битово ниво. Отношението към боклука е показателно за ред характеристики на обществото. Всеки от нас има представа за "чистото общество" като подредено и напреднало и "мръсното общество" – затънало в проблеми и боклук. Дебатите по отношение на отпадъците мобилизират..
Минералните бани и османското наследство в България. Какво е културното, социалното и политическото значението на минералните бани днес? Заедно със Слава Савова, архитект и изследовател в Института за етнология и фолклористика на БАН, Любо Стефанов, сдружение "Княжевец", Иво Анев, икономист, специалист по водите. Георги Мъглов, гражданска инициатива..
Балетът "Пожар" е амбициозен и провокативен проект, който директно адресира проблемите и предизвикателствата, пред които е изправена Русенската опера след пожара през 2020 година. Тази продукция не само предизвиква публиката на Русе, но и всички институции и организации, от които зависи възстановяването на оперната сцена. Тя ще бъде представена..
Преди 15 години програма "Христо Ботев" на БНР обяви провеждането на първия поетичен конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". От тогава насам всяка..
В предаването тази седмица гостува д-р Катерина Гаджева – изкуствовед, главен асистент в Института за изследване на изкуствата към Българска академия на..
Минералните бани и османското наследство в България. Какво е културното, социалното и политическото значението на минералните бани днес? Заедно със Слава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
