Рубриката за детски приказки "Ранобудното петленце" на БНР е възпитала поколения деца в любов и добродетелност. Това приказно наследство е съхранено и до днес и продължава да въздейства, образова и забавлява децата.
През 1975 година доайенът на българската електронна музика Симо Лазаров създава емблематичния радиосигнал, който продължава да бъде разпознаваем и днес.
"Това беше една от задачите в студиото за електронна музика в България и то в БНР –да правя сигнали и джингли. И когато получих това задание да направя нещо за децата, което да ги буди рано сутринта, много мелодии ми минаха в творческата фантазия. Докато една, именно тази, която звучи 48 години, задържа вниманието. Защото аз експериментирах и усетих нещо, което може бъде колкото елементарно като инвенция, толкова и запомнящо се“, споделя Симо Лазаров.
Той допълва, че творческият процес няма рецепта, но тези интервални звучения, които са залегнали в този сигнал, явно се харесаха и той продължава да звучи благодарение на редакторите в БНР.
"Много поколения са минали през това "петленце". Има най-различи варианти, дори има един метъл вариант, направено от по-големи батковци. Явно тази форма на поднасяне на звуков материал допада, защото присъства и будилник, и петленце, и всичко това е синтезирано с тогавашния синтезатор, с който работихме "Синти – 100“.Това е една много мощна машина. За мен е огромно удоволствие, трябва да си призная, че аз го слушам, почти всеки ден", казва Симо Лазаров.
Записите, направени в студиото за електронна музика, са около 5,5 млн. секунди и това е полезен запис, посочва доайенът на българската електронна музика.
Той има отдавнашна мечта сигналът на предаването "Ранобудно петленце" да кандидатства за рекордите на "Гинес“, защото той не е свалян от ефир цели 48 години.
Детската рубрика за приказки продължава да радва малките слушатели всяка делнична сутрин в 6.50 часа, вече по програма "Христо Ботев".
"Нашите приказки са толкова разнообразни и от цял свят, озвучавани от гласовете на Антон Радичев, Ицко Финци, Илия Добрев. Прекрасни актьори, които и до ден-днешен продължават да звучат в ефира на БНР", коментира Калина Колева.
"Рубриката се ражда, като продължение на "Весел ранобудник“, който от своя страна продължава рубриката "Ставайте, деца“ и тя звучеше преди "България – дела и документи“, припомня Ивайло Кицов, чийто баща Петко Кицов е автор на първите приказки, излъчвани след емблематичния сигнал на това детско предаване.
Той допълва, че си представя един смутен първолак с ожулени от лятото крака, който трябва да поеме пътя към училището. Черно-бели епизоди, но многоцветни усещания. Онова, което бащата му е искал да му каже, обикновено е било чрез текстове – приказки и стихове.
"Това беше негово верую изобщо, свързано с присъствието му и всички рубрики, които е измислил тогава, и през всички редакции, през които е минал. Той изключително много държеше стиховете да са разбираеми. Хем да възбуждат мисъл и да носят поука, но да не гонят елементарната вкусовщина, която ония години изискваха. Винаги е твърдял, че за деца се пише най-трудно и отговорно, защото те трябва да се възпитават в ценности, а не само да се развличат, докато бабите бутат в устата с лъжица попара“, казва Ивайло Кицов.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg