Как се чувства "Ранобудно петленце“ половин век по-късно и какво е продължението?

Рубриката за детски приказки "Ранобудното петленце" на БНР е възпитала поколения деца в любов и добродетелност. Това приказно наследство е съхранено и до днес и продължава да въздейства, образова и забавлява децата.

През 1975 година доайенът на българската електронна музика Симо Лазаров създава емблематичния радиосигнал, който продължава да бъде разпознаваем и днес.

"Това беше една от задачите в студиото за електронна музика в България и то в БНР  –да правя сигнали и джингли. И когато получих това задание да направя нещо за децата, което да ги буди рано сутринта, много мелодии ми минаха в творческата фантазия. Докато една, именно тази, която звучи 48 години, задържа вниманието. Защото аз експериментирах и усетих нещо, което може бъде колкото елементарно като инвенция, толкова и запомнящо се“, споделя Симо Лазаров.

Той допълва, че творческият процес няма рецепта, но тези интервални звучения, които са залегнали в този сигнал, явно се харесаха и той продължава да звучи благодарение на редакторите в БНР.

"Много поколения са минали през това "петленце". Има най-различи варианти, дори има един метъл вариант, направено от по-големи батковци. Явно тази форма на поднасяне на звуков материал допада, защото присъства и будилник, и петленце, и всичко това е синтезирано с тогавашния синтезатор, с който работихме "Синти – 100“.Това е една много мощна машина. За мен е огромно удоволствие, трябва да си призная, че аз го слушам, почти всеки ден", казва Симо Лазаров.

Записите, направени в студиото за електронна музика, са около 5,5 млн. секунди и това е полезен запис, посочва доайенът на българската електронна музика.

Той има отдавнашна мечта сигналът на предаването "Ранобудно петленце" да кандидатства за рекордите на "Гинес“, защото той не е свалян от ефир цели 48 години.

Детската рубрика за приказки продължава да радва малките слушатели всяка делнична сутрин в 6.50 часа, вече по програма "Христо Ботев".

"Нашите приказки са толкова разнообразни и от цял свят, озвучавани от гласовете на Антон Радичев, Ицко Финци, Илия Добрев. Прекрасни актьори, които и до ден-днешен продължават да звучат в ефира на БНР", коментира Калина Колева.

"Рубриката се ражда, като продължение на "Весел ранобудник“, който от своя страна продължава рубриката "Ставайте, деца“ и тя звучеше преди "България – дела и документи“, припомня Ивайло Кицов, чийто баща Петко Кицов е автор на първите приказки, излъчвани след емблематичния сигнал на това детско предаване.

Той допълва, че си представя един смутен първолак с ожулени от лятото крака, който трябва да поеме пътя към училището. Черно-бели епизоди, но многоцветни усещания. Онова, което бащата му е искал да му каже, обикновено е било чрез текстове – приказки и стихове.

"Това беше негово верую изобщо, свързано с присъствието му и всички рубрики, които е измислил тогава, и през всички редакции, през които е минал. Той изключително много държеше стиховете да са разбираеми. Хем да възбуждат мисъл и да носят поука, но да не гонят елементарната вкусовщина, която ония години изискваха. Винаги е твърдял, че за деца се пише най-трудно и отговорно, защото те трябва да се възпитават в ценности, а не само да се развличат, докато бабите бутат в устата с лъжица попара“, казва Ивайло Кицов.