Само 19% от работната сила покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност. На този фон, над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения. 15% от активните участници на пазара на труда са застрашени от отпадане от работа, поради липса на елементарно ниво на дигитална компетентност, сочи изследване на Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).
"Данните са натрупвани около 6 месеца. Извадката е представителна и обхваща 130 предприятия и над 2000 изследвани лица. Фокусът на изследването беше върху хората, които имат ключови позиции в дейността на тези предприятия."
Това обясни Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в Българската стопанска камара, пред БНР.
Според него тези лица определят нивото на дигитализация в своите предприятия като ниско или умерено ниско. Това означава, че България изостава от темповете на технологично развитие. Вървим към цифровизация, промени в аналоговата информация по посока на спорадични действия, свързани с цифровизацията. Но не достигаме ключовата цел – дигитална трансформация.
"Само 20% от предприятията разполагат с дългосрочна стратегия и програми за дигитализация. Нещо повече около 35% от тях считат, че имат други неотложни приоритети и не планират нарастване на инвестициите“, допълва Томчо Томов.
Наблюдава се дигитално разслоение на населението, което може да се опрели като вид социално неравенство. Между 20% и 30% са уязвимите, обикновено това са хора с по-нисък образователен ценз и принадлежат към по-възрастното поколение."Около 40% от работната сила са хора, които са във възраст, при която се наблюдават множество психологически бариери по отношение на дигитализацията“, твърди експертът.
Според Томчо Томов индустрия 5.0 се развива. Постоянно следим и публикации, съобщения и информация за навлизането на изкуствения интелект. Сега се навлиза в когнитивните способности на хората. Това ще засегне множество професии."Формалното образование все по-трудно може да догони промените в технологиите. То трябва да се отвори към бъдещето и да предлага по-кратки и гъвкави квалификации“, посочва експертът.
Необходимо е да се развият гъвкави програми за продължаващо обучение, да се ускори сдружаването на малки и средни предприятия в секторни квалификационни фондове и клъстери за развитие на професионални умения на работната сила.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" се насочихме към изложбата "Великден" на художника Велин Динев в столичната галерия "Сердика". Изкуствоведката Диана Драганова-Щир коментира симфонията от платна, асонанси и света в митове и легенди, пресъздадени от автора. В предаването се включи и самият Велин Динев. В ателието си..
За душевността на цигуларя, който импровизира с четката и палитрата, разговаряхме в ефира на предаването "Нашият ден". Цигуларят и педагог маестро Мичо Димитров откри самостоятелна изложба в столичната галерия "Икар". Експозицията съдържа 40 живописни платна и ще бъде подредена от 30 април до 30 май. В изложбата могат да се видят творби на..
В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" обсъдихме живота на пчелите и трудностите по тяхното отглеждане по повод Световния ден на пчелите. Гост беше Владимир Кънев , когото е трудно да наречем просто пчелар. Ако пчелар е човек, който просто добива мед, то Владимир е много повече. В два пчелина – в село Къкрина и в..
Опрашването е основен процес за оцеляването на земните екосистеми. За да повиши осведомеността за значението на пчелите, за заплахите, пред които са изправени като вид, и за приноса им към устойчивия живот на планетата Земя, ООН определя 20 май за Световен ден на пчелите . За бъдещето на пчелите в "Нашият ден" говори ентомологът Тошко Любомиров..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Археология на моралния дебилизъм" в проучването си за аварията в Чернобил през 1986 година. Моралните дебили "Те са събирателен образ – много хора, лица, индивиди..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Натуралните плодови ликьори се приготвят в България предимно за домашна употреба, а това често е предпоставка рецептите да се загубят, знанието и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
