4
На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата. Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО.
18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата.
Сред българските паметници, вписани в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство са Мадарският конник, Рилският манастир, Казанлъшката гробница, град Несебър, Боянската църква.
“Според основополагащия документ за опазване на недвижимо културно наследство, Венецианската харта от 1964 г., то е определено като послания от минали поколения. Временно е в нашите ръце, и ние сме длъжни да го предадем на следващите поколения в цялото богатство на неговата автентичност“.
Това каза в интервю пред БНР арх. Ивайло Захариев.
Посланието му за деня е - да опазим това, което е останало, което може да стане само с политически и обществен консенсус.
Според него пречките за ефективното опазване на недвижимото културно наследство са няколко, като акцентира върху “неадекватното законодателство и неефективна национална система за опазване“.
Друг проблем, който откроява е комерсиализацията на обектите, които могат да бъдат използвани и по за други цели, “въпреки че в Закона за културното наследство се казва, че обектите, които са национално богатство не трябва да променят функцията си“.
Според него общините и държавата по-скоро защитават интереса на отделния собственик, който преценява, че земята е по-важна за него от сградата:
“христоматиен е примерът за случващото се със “Захарна фабрика“ в София. Това е една сграда, която е паметник на културата, но вече е почти разрушена. През годините се прекупува от различни собственици. Общината е глобила едни от тях със 100 000 лева, но това е сума под цената на апартамент в София. Логично е собствениците да изчакат да падне сградата и да построят това, което имат намерение да правят“.
Следваща голяма тема според Захариев е опазването на минералните бани:
“термалното културно наследство е добра илюстрация на опазването на днешните паметници, от една страна то включва ресурса минерална вода, от друга, самото място - сградите, пространствата и териториите, а от трета, термалните традиции на общностите, които използват водата през това време“.
“Опазването на културното наследство не са само сградите или само ресурсите, или нещо друго. То е една съвкупност и трябва да преценим кои части от наследството от миналото да продължим за бъдещите поколения“, подчертава архитектът в ефира на “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
