Защитавайки миналото: Международен ден за опазване на паметниците на културата

На 18 април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата. Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО.

18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата.

Сред българските паметници, вписани в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство са Мадарският конник, Рилският манастир, Казанлъшката гробница, град Несебър, Боянската църква.

“Според основополагащия документ за опазване на недвижимо културно наследство, Венецианската харта от 1964 г., то е определено като послания от минали поколения. Временно е в нашите ръце, и ние сме длъжни да го предадем на следващите поколения в цялото богатство на неговата автентичност“.

Това каза в интервю пред БНР арх. Ивайло Захариев.

Посланието му за деня е - да опазим това, което е останало, което може да стане само с  политически и обществен консенсус.

Според него пречките за ефективното опазване на недвижимото културно наследство са няколко, като акцентира върху “неадекватното законодателство и неефективна национална система за опазване“.

Друг проблем, който откроява е комерсиализацията на обектите, които могат да бъдат използвани и по за други цели, “въпреки че в Закона за културното наследство се казва, че обектите, които са национално богатство не трябва да променят функцията си“.

Според него общините и държавата по-скоро защитават интереса на отделния собственик, който преценява, че земята е по-важна за него от сградата:

“христоматиен е примерът за случващото се със “Захарна фабрика“ в София. Това е една сграда, която е паметник на културата, но вече е почти разрушена. През годините се прекупува от различни собственици. Общината е глобила едни от тях със 100 000 лева,  но това е сума под цената на апартамент в София. Логично е собствениците да изчакат да падне сградата и да построят това, което имат намерение да правят“.

• Дигитални двойници на старинни градове – какво съхраняваме с тях?

Следваща голяма тема според Захариев е опазването на минералните бани:

“термалното културно наследство е добра илюстрация на опазването на днешните паметници, от една страна то включва ресурса минерална вода, от друга, самото място - сградите, пространствата и териториите, а от трета, термалните традиции на общностите, които използват водата през това време“.

“Опазването на културното наследство не са само сградите или само ресурсите, или нещо друго. То е една съвкупност и трябва да преценим кои части от наследството от миналото да продължим за бъдещите поколения“, подчертава архитектът в ефира на “Нашият ден“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.