За търговската култура в обществото по отношение на насърчаване на добрите практики на бизнеса. Как медиите отразяват компаниите, които реализират своята добавена стойност и създават продукт съобразно етичните бизнес стандарти? Когато една бизнес инициатива е в полза на служителите, околната среда и обществото, и е подкрепена или инициирана от конкретна компания, трябва ли името на тази компания да бъде спестено? Има ли проблем от страна на закона или на Регулатора спрямо медиите и журналистите, за да бъдат цензурирани имената на фирмите?
"Няма никакъв проблем да се казват марките и тези, които са направили нещо добро в ефир, а не само добро. Когато даваш информация за това кой, кога, какво и как е направил нещо и това е част от редакционното съдържание. Вашето решение да информирате аудиторията, тогава няма никакъв проблем да се споменават марките."
Това казва в интервю за БНР Симона Велева, доктор по конституционно право, експерт и преподавател по медийно право и етика.
В България има една плахост и автоцензура, когато се взема решение, да се разкаже една история, която може да бъде в добър или в лош контекст, допълва експертът по медийно право.
"Ако в едно сирене има тебешир или опасна съставка, разбира се, аудиторията трябва да знае коя е таза марка, която е подложила на опасност живота на хората. Тази информация трябва да е проверена с Агенцията за безопасност на храните или от други източници, които са достатъчно надеждни“, посочва д-р Симона Велева.
Важно е да се разграничи дали би имало скрито търговско съобщение, ако се изтъкват някакви положителни качества. Ако се прави реклама, ако се говори за промоции, които тази компания извършва и които имат някаква добавена стойност, и се показват техните положителни характеристики. Но в никакъв случай общото съобщаване за това, че някой е спечелил награда или инвестирал огромна сума пари или допринесъл за развитието в социалната сфера, изкуството, икономиката или образованието, не следва да се притеснява.
Как да определим и да разделим кога споменаването името на компаниите е информация и кога е скрита реклама?
"Поставете се на мястото на слушателите, каква информация получават те, че някой е инвестирал огромна сума пари. Те остават ощетени, остават неудовлетворени. Те започват да се чудят коя е тази компания и ако са любопитни, започват да търсят в интернет. В най-добрия случай, ако те слушат радио или гледат телевизия, остава едно леко разочарование“, пояснява д-р Симона Велева.
И допълва, че законът ясно казва, че когато имаш информация, кой, къде, какво и как е извършил, тогава няма проблем да се спомене марката.
Журналистическата етика
Преподавателят по медийно право твърди, че Етичният кодекс на българските журналисти не се занимава с тази тема. В него не е включен този въпрос изобщо. А по отношение действията на Регулатора, има технически указания за забранените скрити търговски съобщения и позициониране на продукти, като форма на търговско съобщение.
Целия разговор с д-р Симона Велева, можете да чуете в звуковия файл.
Какво е бъдещето на архитектурата? Изчезва ли архитектурата на миналото и как мислим за нея днес? Проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта, казват нашите събеседници: арх. Виктор Дамов, арх. Теодор Узунов, арх. Диана Манолова и арх. Дана Пейчинова от Фондация Underschool_. Те споделят: "През..
Човекът като Божие творение е уникален, но едва ли би могъл да се възползва от този дар, ако не се познава. Човешкият живот би бил ужасен ад, ако той премине в разпра, както със себе си, така и със себеподобните си – различни, но само по вяра, раса, пол и език. Ето защо ние ще се стремим да приобщаваме другостите, за да бъдем заедно, така..
В контекста на войната на Русия в Украйна Олесия Хориаринова, съосновател на Украинския център за сигурност и сътрудничество, и Серги Кузян, негов председате, споделят в "Мрежата" украинския опит за начините на ненасилствена мобилизация, подготовката на цивилните граждани за евентуална агресия от страна на чужда държава, а също и как всеки гражданин..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият ден" с проф. Адил Наджам , глобален президент на WWF International, почетен декан и преподавател по международни отношения в Бостънския университет, САЩ. Проф. Наджам гостува в България по..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия просто като работа – за нея тя е лична мисия, започнала още в детството ѝ. Описвайки своя житейски път, Силвия споделя: "Жестов преводач съм с повече от 35 години стаж. Първото ми образование е..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg