Ренесанс и съвремие разговарят в Музея за история на изкуството във Виена

Музеят за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена откри изложба, в която платна на 85-годишния германски художник Георг Базелиц са противопоставени на стари майстори като Пармиджанино, Тициан и Рубенс. Представени са само актови творби, посетителят може да проследи различни моменти от историята на актовата живопис, да види и актуалността на живописта.

"Базелиц. Голи майстори" е най-голямата изложба, която досега Музеят за история на изкуството е посвещавал на жив художник. Освен куратора на изложбата Андреас Цимерман и самият художник е участвал активно в избора и подреждането на творбите. Показани са 73 платна и две скулптури на Базелиц, както и 40 произведения на стари майстори от 15 и 16 век.


През есента на 2020 година музеят представя на художника идеята си да му предостави възможност да съпостави своите платна с платната на стари майстори. "Дадохме, така да се каже, "карт бланш", пояснява директорката на музея Сабине Хааг, и се получи "Триумф на живописта". Този "визуален разговор", както се изрази кураторът на изложбата Андреас Цимерман, "ревитализира" старите майстори. "Посетителят може да почувства, че и те някога са били млади и опасни".

Истинското име на Базелиц е Ханс-Георг Керн, но той си избира псевдонима поради факта, че е роден в Дойчбазелиц, Саксония. Започва да следва в бившата ГДР, където е изключен поради възгледи за изкуството, неотговарящи на партийния канон. Прехвърля се в Западен Берлин, където окончателно се оформя като експресионист и маниерист. Точно любовта му към този вид изкуство е целта на изложбата. Базелиц сам подбира експонатите на старите майстори, като казва в едно интервю: "Моите картини могат да служат за тапети на старите майстори". Изложбата представлява абстрактен визуален разговор на Базелиц с ренесансови художници като Лукас Кранах, Тициан, Рубенс, Албрехт Алтдорфер и други, като неговите платна са съпоставени на стените до или над историческите картини на старите майстори. Характерно за произведенията на Базелиц е, че портретите са окачени с главата надолу и повечето са нарисувани с пръсти. Концентрацията на избраните стари 40 творби (в съответствие на 73 картини от Базелиц, сътворени в периода 1972-2022 г.), пада върху акта на голото тяло.


Сътворението на света в картините на фламанденца Ханс Мемлинг и "Адам и Ева" на Лукас Кранах са противопоставени на ранните актове на Базелиц, за които като модел използва съпругата си Елке. Повечето от са тях рисувани не с четки, а с пръсти.

В хода на изложбата, представяща хронологично етапи от творчеството на Базелиц, се променят неколкократно техниката и стилът на художника. Картините са по-скоро от редуцираната фаза на границата на абстрактното през 80-те години. Творбите на Тициан и още един фламандски художник Паоло Фиаминго са заинтригували Базелиц не толкова с религиозния си сюжет, колкото с техния колорит, на който той съпоставя цял ансамбъл от картини датиращи от периода 1970-1980 г., като "Накъде" и "Коста Адзура".


Едроформатните работи на Базелиц от 90-те години са изпълнени със съвсем нов рисунък, притежаващ качествата на акварела и рисунката с перо и туш. Той рисува с нежни пастелни и акварелни тонове  любовни двойки. Неговите "Нимфи", "Свежо влюбени" и "Мелодия", са комбинирани с еротичните картини на маниеристите от 1600 г., като например картините на Нанс фон Аахен "Давид и Батсеба" и " Бакхус, Церес и Амур", както и "Орфей и Евридика" на Джовани Антонио Бурини. Интересно е хрумването на Базелиц за прикриването на някои части в голите актове. Докато в старите творби те са полуприкрити с ръка, воал или цветя, в съпоставките на германския художник на това място е оставяна кръгла кутия с боя и рисуването е ставало около нея, така че тя остава като идеален кръг в центъра на картината.


В късните си творби от последните години Базелиц поема по пътя на абстрактното изкуство. Серии от огромни фигури, които в първия момент изглеждат монохромни, но са изпълнени с фини нюанси, представени на тъмен фон, символизират не само сексуалността, но и възрастта, е мнението на директорката на музея Сабине Хааг. В тях вече не откриваме фигури и цветове, а усещания и емоция. Например в картината "Кънкьорката" виждаме само следите на кънките по леда. Пример за кулминация на творческото развитие на Базелиц и повлияването му от части от Дадаизма, е последната изложена картина "Найлонов парад", която го показва в нова светлина. Тя представлява колаж от найлонови чорапи, които са като части от телата на неговите фигури. Когато е пристигнала в музея, тя все още е била без име. Изборът на художника за съпоставяне с нея е "Братоубийството на Каин" от Бартоломео Манфреди и "Страшният съд" на Франс Флорис.
Изложбата може да бъде видяна до 25 юни 2023 г.