"Българската литература през XXI век (2000-2020). Част 1" е дело на проф. Милена Кирова. Изданието беше представено в Casa Libri.
Проф. Кирова е дългогодишен преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски". Тя е виден литературен историк и теоретик, автор на повече от 700 рецензии на новоизлезли книги, написани в периода 1995 - 2020 г. Автор е на "Българска литература от Освобождението до Първата световна война" в 3 части. Книгата има амбицията да хвърли безпристрастен поглед към литературната действителност през първите двайсет години на новия век и да очертае панорама на най-новата българска литература.
"Насред всички трудности и неясноти, без опората на историческата дистанция, трябваше да направя методологически избор: как ще изглежда моят опит за история на българската литература от вчера, без да имам ясна граница между вчера и днес? Едно от първите неща, които разбрах, беше необходимостта да погледна критично към критическата практика на тези десетилетия." – споделя авторката в своята книга. –
Казвам го като автор на повече от седемстотин рецензии върху новоизлезли книги, написани в периода 1995-2020 г. и публикувани главно по страниците на в. „Култура". Изчетох отново тях, както и написаното от други критици на други места, също така и част от безбрежния поток читателски мнения в различни форуми, сайтове и блогове в интернет. Ясно видях колко голяма може да бъде разликата между оперативната критика и литературноисторическата оценка на едно и също явление. Това създаде необходимостта да оспоря някои критически мнения, включително мои собствени.
Критикът пише под микроскоп, а литературният историк прилича на инженер, който се опитва да сглоби цялостен механизъм от огромно количество разбъркани части. Понякога жертваш добър автор или творба, ако не можеш да ги наместиш в конструктивната схема. Друг път извеждаш напред творби с не толкова блестящи характеристики, защото са ти функционално необходими, за да сглобиш някоя важна част на общия механизъм.
Съзнавам обаче един парадокс. Написана с амбицията да бъде литературна история, тази книга ще се прочете като критика, защото нейното вчера, както вече казах, все още е днес. Тя неизбежно ще предизвика разминавания и несъгласия в широк диапазон."
Специални гости на събитието и участници в дискусията бяха проф. Амелия Личева и доц. Елка Трайкова.
От звуковия файл можете да чуете репортажа на Дарина Маринова от премиерата с участието на проф. Амелия Личева и доц. Елка Трайкова.
Проф. Милена Кирова преподава българска литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководител на катедрата по българска литература от 2003 до 2011 и от 2015 насам. Автор е на петнадесет книги, сред които са монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002) и „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009). Съставител и редактор на два тома „Неслученият канон“, първата история на българската литература, създадена от жени (2009 и 2013).
През последните години се занимава с изследване на мъжествеността в Стария Завет, в резултат на което през 2011 г. излезе книгата й „Давид, Великия. История и мъжественост в Еврейската Библия”, първа част от по-голямо изследване. Носителка на различни награди, между които са Националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (2011), Националната награда за хуманитаристика „Хр. Г. Данов“ за 2011 и за 2006 г., наградата за литературна история и критика на СУ (2003), наградата за постижения в областта на литературната история на ВТУ (2002) и др. В продължение на 22 години е наблюдател за нови книги на вестник „Култура“, автор на повече от 700 рецензии.
Снимка – изд. Колибри
За романа "Песента на стрелеца" на Ирене Вайехо , в "Нашият ден" разговаряме с Паулина Мичева , представител на едно от водещите български издателства. С ерудицията на класик и с ярка белетристична дарба Вайехо преосмисля сюжета на античната поема, преплита история и митология, придавайки приключенски характер и съвременно звучене на своя..
В столичната галерия "Ракурси" под мотото "Полилеят на подпалвача" се откри съвместна експозиция живопис на Калия Калъчева и Стоян Илев. Авторите "разпалват искрата на гения или просто наливат твърде много масло в огъня – вероятно само времето ще може да потвърди със сигурност", казва кураторът на изложбата Теодосий Георгиев . Чуваме и как..
"Една от три: субективни гледни точки за аборта и безплодието". Под това заглавие от 26 февруари до 8 март в галерия Doza се открива изложба, чиито инициатори са Мария Станишева и Руксандра Губернат (Румъния). В реализацията са включени още кураторите Сузана Дан и Милена Едвиг (България). Като част от проекта в края на 2024 година, с подкрепата на..
В Радомир историкът и неумолим изследовател Симеон Мильов, автор на сборника "Скришен фолклор", представя най-новата си книга "Думи за огрев". Изданието съдържа 25 котловинни (не)приказни етюди и песни без ноти от Среднозападна България. Представянето ще се състои в НЧ "Напредък 1895" от 17 ч. – чуйте повече в звуковия файл:..
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща живота и професионалния път на един от най-непримиримите български журналисти. Във филма са включени интервюта с колеги, приятели и близки на Милен Цветков, както и архивни кадри от негови предавания..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg