Да погледнеш към хералдиката с усмивка или още нещо за изкуството като дух, ефимерно забавление или шоу, както и за отсъствието на хералдичните форми, като изгубена ценност в българската история.
Изложбата "Хералдични рисунки" събира произведения на доц. д-р Стоян Дечев от последните седем години. Те могат да бъдат видени в галерия "Сердика“ до 10 май.
"Рисунките не са съвсем "хералдични“. Даже някой ги нарече "хидравлични“ и дали това е един linguae lapsus, или е умишлено, няма значение, защото истината не избира форми, в които да ни се покаже. И понеже хидравликата намира приложение в подемната техника, ако тези рисунки повдигнат духа на някого, толкова по-добре“, казва доц. д-р Стоян Дечев.
Той споделя, че това не са рисунки, защото обикновено рисунката се свързва с някаква спонтанност с ерупция на артистичност. Докато творбите, които художникът представя, са доста премислени, направени с чернови, в един малко по-продължителен период, за да има в тях някакъв порядък и може би това е връзката с хералдиката. Не теоретически, а като художествена практика.
"Знаете, че когато фалшификаторите правят пари, нарочно допускат някакви дребни грешки, за да може присъдата да бъде по-лека. Аз съм направил нещо подобно, написал съм "хералдични“, а правилната дума във всички речници е обозначена, като "хералдически“ и така търся снизхождението на публиката“, посочва доц. Дечев.
Достатъчен е примерът с герба на София. Той е проектиран в началото на XX век в монархическа България и реално е доста далече от класическите норми на изкуството за герба, неговият девиз е заимстван от девиза на Париж.
"Най-характерното за хералдиката е, че тя не си служи с конкретни неща. Всичко там трябва да бъде алегория, символи и иносказания“, казва още той.
И допълва, че в съвременния свят изкуство се прави все по-лесно, но все по-трудно се възприема.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Можем да наречем тази изложба и юбилейна за навършилия през 2024 г. 70 години Димитър Рашков. Основният и непоказван досега цикъл в нея е именно "Зодиакът", който е продължение на темите, занимаващи скулптора през целият му път. Сред тях са: Трифон Зарезан (Опиянението на боговете); Еротикон (Изящните дебелани); Адам и Ева след изгонването от Рая;..
2000 художници, фотографи, архитекти, скулптори и гравьори от цял свят ще представят най-новите си произведения. Събитието се провежда под стъкления купол на "Гран Пале" във френската столица. Панаирът за съвременно изкуство "Арт Капитал" се открива с грандиозно шоу и дефиле на бижутери, които представят най-новата си продукция. В рамките на трите..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна обяви създаването на нов театрален фестивал в морската столица. Първото издание на Черноморския театрален фестивал ще се проведе от 24 до 28 септември 2025 година. Идеята на организаторите е да предложат в ранната есен едно голямо културно събитие на варненци и на гостите на града и така да се удължи..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които създават епизодите, разкриват събития и истории, свързани с построяването, архитектите и обитателите на ценните сгради в Стара София. "Идеята за поредицата се роди на базата на две беседи, които..
Представлението "Не се обличай за вечеря" по пиесата на Марк Каполети "Пижама за шестима" е първият опит на режисьорката Максима Боева за ситком. Заедно със сценографа на представлението Киряна Аврониева те се впускат още повече в експеримент със сценичното пространство, като бягат от класическия модел на жанра, който е белязан от "диван по..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg