Да погледнеш към хералдиката с усмивка или още нещо за изкуството като дух, ефимерно забавление или шоу, както и за отсъствието на хералдичните форми, като изгубена ценност в българската история.
Изложбата "Хералдични рисунки" събира произведения на доц. д-р Стоян Дечев от последните седем години. Те могат да бъдат видени в галерия "Сердика“ до 10 май.
"Рисунките не са съвсем "хералдични“. Даже някой ги нарече "хидравлични“ и дали това е един linguae lapsus, или е умишлено, няма значение, защото истината не избира форми, в които да ни се покаже. И понеже хидравликата намира приложение в подемната техника, ако тези рисунки повдигнат духа на някого, толкова по-добре“, казва доц. д-р Стоян Дечев.
Той споделя, че това не са рисунки, защото обикновено рисунката се свързва с някаква спонтанност с ерупция на артистичност. Докато творбите, които художникът представя, са доста премислени, направени с чернови, в един малко по-продължителен период, за да има в тях някакъв порядък и може би това е връзката с хералдиката. Не теоретически, а като художествена практика.
"Знаете, че когато фалшификаторите правят пари, нарочно допускат някакви дребни грешки, за да може присъдата да бъде по-лека. Аз съм направил нещо подобно, написал съм "хералдични“, а правилната дума във всички речници е обозначена, като "хералдически“ и така търся снизхождението на публиката“, посочва доц. Дечев.
Достатъчен е примерът с герба на София. Той е проектиран в началото на XX век в монархическа България и реално е доста далече от класическите норми на изкуството за герба, неговият девиз е заимстван от девиза на Париж.
"Най-характерното за хералдиката е, че тя не си служи с конкретни неща. Всичко там трябва да бъде алегория, символи и иносказания“, казва още той.
И допълва, че в съвременния свят изкуство се прави все по-лесно, но все по-трудно се възприема.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg