Българският бизнес вече осъзнава колко голяма е възвръщаемостта на инвестициите в образованието

Вчера беше представен първият доклад на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет.

Според доклада на Пламен Ненов – професор по макроикономика, Norwegian Business School, от 2000 до 2019 г. икономиката в София се е развила в пъти по-добре от останалата част на страната. След кризата от 2009 г. икономиката в голямата част от страната извън София почти не се развива.

“Първият доклад беше изработен от Пламен Ненов и касае регионалното развитие на страната. В своя доклад той показа, че не просто имаме едно развитие на различни скорости, а имаме дивергенция. София продължава да расте с всяка година, докато останалата част от страната стагнира, расте с много ниски темпове и се отдалечава от столицата“.

Това каза в интервю за БНР вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

• Пеканов: Голяма част от парите от оперативните програми ще бъде насочена извън София

По думите му това е интересно не само по линия на икономическата активност, не само по отношение на средната работна заплата, но и по отношение на заетостта:

“Ако заетостта е 100%, това означава, че всеки, който иска да има работа, работи на пълен работен ден, не е в сезонна заетост и т.н. Тази пълна заетост обаче се постига само в София, в останалите части на страната, дори там, където има ниска безработица, заетостта спрямо трудоспособното население е относително ниска.

Това означава, че има само сезонна активност в някои части от страната или че много хора са на половин работен ден, или пък, че има много безработни. Това са различни ситуации, но във всяка от тях сме под потенциала на икономиката“.

Според вицепремиера Пеканов имаме възможност да произвеждаме повече, което носи по-високи доходи, но това не се случва и този проблем обуславя много притеснителни тенденции в страната, не само икономически, но и демографски. Регионите не достигат пълния си потенциал, което води до изтласкване на хора.

Обезлюдяването – как може да спре?

В ефира на “Нашият ден“ Пеканов посочи, че предложенията, които са били обсъдени, са в три насоки: първата е по-добро и по-фокусирано използване на средствата в Европейския съюз за регионите извън София. Това е нещото, което и той подкрепя.

Второто предложение е по някакъв начин бюджетът също да обръща внимание на този проблем. Да се изградят и прилагат регионални икономически политики.

“От години се говори за фискална децентрализация. Това е едно от най-важните големи политически решения, затова ще ни трябва редовен кабинет“, посочи той.

Според него, не на последно място, трябва да признаем завръщането на т.нар. "индустриална политика", която е била отхвърлена дълги години от икономистите, като една прекалена интервенция на държавата. Държавата да стимулира отделни региони и да решава, че дадени производства трябва да са там.

Индустриалните зони...

В предаването Атанас Пеканов посочи също, че първите индустриални политики вече са заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.

"Държавата трябва да изгради инфраструктурата, за да дойдат тези производства. Те няма да дойдат на едно отдалечено и несвързано място, те ще дойдат там, където могат веднага да започнат да строят, да изграждат и да произвеждат. Правихме такава стъпка преди около месец със създаването на Държавната индустриална зона "Доброславци". В ХХI век конкуренцията е огромна, ние се борим с другите страни, за да дойдат тези производства тук, а не другаде. Смятам, че нещата по тази линия се движат добре."

Вицепремиерът акцентира и върху това, че потенциалните производители в момента търсят възможност да дойдат до основните си пазари.

"Ако искат да продават електромобили, например в Германия и Франция, за тях ще бъде най-скъпо те да се произвеждат там, затова търсят възможност да бъдат близко до основния си пазар, където факторите на производството са малко по-евтини."

Ролята на образованието...

Вицепремиерът подчертава още, че България има добри традиции в математиката, инженерството и компютърните науки, но и че образованието трябва постоянно да се напасва към новото развитие на икономиката и пазара.

"Миналата година в топ 1000 в университетите на света нямаше български университет, следващата година трябва да има. Трябва ясно да казваме колко е важно образованието. Да казваме, че това е нещото, което води до успех", посочва още той.

Има ли възможност за бюджетен дефицит от 3%?

"Смятаме, че дефицитът трябва да бъде по-нисък, но сме оставили крайното решение в ръцете на парламента. Данъчните въпроси са изконно едно от най-демократичните решения. Ние продължаваме заложените политики по отношение на пенсиите и на учителските заплати. Имаше предложения, които дойдоха от нас предишните месеци, те бяха абсолютно отхвърлени от партиите, сега има възможност те да решат", коментира още Атанас Пеканов.

Инфлацията

"Ръстът на цените на храните всеки месец намалява, но се стремим да намалее още повече", казва още вицепремиерът Пеканов в ефира на "Нашият ден".