Какви са възможните решения образователните медиатори в България да продължат работа след приключването на Националната програма за подкрепа на образователните медиатори и социални работници и защо дейността им е под въпрос? Център “Амалипе“ започна събиране на подписи в Петиция за запазване на образователните медиатори.
Ето какво пише на страницата на организацията:
Повече от 940 образователни медиатори, работещи в училища от цялата страна са застрашени да останат без заплащане от 1-ви юли 2023г. Същата съдба половин година по-късно може да сполети десетки медиатори, работещи в детски градини. Затова се обръщаме към Вас с апел да подкрепите образователните медиатори!
През тежките месеци на Covid- пандемията те бяха “живата връзка” между училищата/детските градини и учениците и техните семейства, като – с риск за своето здраве обикаляха домовете на децата и учениците, за да им донесат образователни материали и/или да им помогнат да се включат в синхронно онлайн обучение. И днес стотици медиатори обикалят ежедневно по домовете на застрашените от отпадане ученици и помагат на училищата и детските градини да задържат в класните стаи всяко дете.
За съжаление МОН планира да не продължи от 1.07.2023г. Националната програма за подкрепа на образователните медиатори, по която се заплащат техните заплати. Нека заедно изразим своята подкрепа за работата на образователните медиатори и да убедим МОН и Министерски съвет да продължат Националната програма и след 1.07.2023г.!
В интервю за БНР Теодора Крумова, зам.-председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" и представител на МОН, коментира темата.
“Вече имаме 6096 души, които са се подписали в подписката, която върви в махалите и в кварталите. Това са родителите, които искат да задържат образователните медиатори. Европейските проекти не могат да покрият образователните медиатори“, казва тя.
По нейните думи самото Министерство е поело ангажимент, че ще осигури устойчивост, да се намери от 1 юли програма, която да покрива заплащането на образователните медиатори.
И посочва, че един от аргументите на Министерството в момента е, че училищата имат средства, т. нар. “средства за работа с уязвими групи“, от които могат да поемат образователните медиатори.
Според Крумова това не е така и споделя, че на страницата на организацията са качени въпроси и отговори – “кое е така и кое не е така“.
Тя подчертава още, че “средствата за уязвими групи“ стигат в различен размер до училищата. Според нея големите училища получават повече средства и може да успеят да си покрият медиаторите, но малките училища, училищата в отдалечени райони, са застрашени.
В предаването тя коментира също, че най-малките училища получават сума в размер на 7000 лева за цяла година, които трябва да покрият - образователните медиатори, работата на учителите, включени в механизма за обхват, и допълнителните часове по български за деца, които не владеят добре езика.
В ефира на “Нашият ден“ Теодора Крумова посочва, че в годините образователните медиатори са направили много, за да скъсят дистанцията между училището и общността.
“Неслучайно, когато има нужда от подкрепа, толкова много хора откликват и то обикновени родители, които са в махалите, хора, които знаят, че без медиаторите децата им трудно ще се справят, защото работата на медиатора не е само да закара физически едно дете в училище, а той е приятел, човек, с когото детето, учителите и родителите споделят. Той е това липсващо звено, което беше необходимо, за да може да се придвижи с още по-голяма скорост напред образователната интеграция“, казва тя.
Тя информира също, че Център “Амалипе“ е направил едно проучване с медиаторите, с които работи. То показва, че само за миналата година медиаторите са успели да предотвратят много случаи на ранни бракове, над 240. Те работят с 2800 ученици, застрашени от отпадане. 890 пък са върнатите от тях ученици в училище.
“Ние сме дискутирали с представители на Министерството. Проблемът е, че те нямат политика за образователните медиатори“, посочва още Крумова в интервю за БНР.
От 18 до 23 септември 2025 г. възрожденската Самоводска чаршия във Велико Търново се превърна в сцена на едно от най-обичаните културни събития у нас – " Нощ на Самоводската чаршия и Фестивал на занаятите ." В продължение на шест дни десетки майстори, творци и музиканти от цялата страна събраха посетители от всички възрасти, за да ги потопят в..
Веднага след обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. търновската общественост поставя основите на традицията за нейното честване. Това разказа историкът Тодорка Недева, дългогодишен уредник в Историческия музей във Велико Търново, в изнесено студио на "Нашият ден". Б ългария започва да съществува на 22 септември 1908 година..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир Гетов , Уестминстърски университет, Лондон, автор на предговора към книгата "Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра" на Джейн Смайли. Четвъртата информационна революция "Трябва да се..
Преди 117 години в храм "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов обявяват васалното Княжество България за независимо царство. В чест на Деня на независимостта "Нашият ден" гостува в старопрестолния град. В изнесеното студио на предаването разговаряме с проф. Милко Палангурски ,..
Това, че Йото Пацов пак извади на бял свят нова книга и че пак тя е хубава, не може да учуди никого. Чудни са "шашкъните" от село Ъглен, които той е описал, и делата им също са чудни и забавни. С някои от тях – и най-вече с описателя им – разговаряха водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски на представянето на книгата в..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg