Какви са възможните решения образователните медиатори в България да продължат работа след приключването на Националната програма за подкрепа на образователните медиатори и социални работници и защо дейността им е под въпрос? Център “Амалипе“ започна събиране на подписи в Петиция за запазване на образователните медиатори.
Ето какво пише на страницата на организацията:
Повече от 940 образователни медиатори, работещи в училища от цялата страна са застрашени да останат без заплащане от 1-ви юли 2023г. Същата съдба половин година по-късно може да сполети десетки медиатори, работещи в детски градини. Затова се обръщаме към Вас с апел да подкрепите образователните медиатори!
През тежките месеци на Covid- пандемията те бяха “живата връзка” между училищата/детските градини и учениците и техните семейства, като – с риск за своето здраве обикаляха домовете на децата и учениците, за да им донесат образователни материали и/или да им помогнат да се включат в синхронно онлайн обучение. И днес стотици медиатори обикалят ежедневно по домовете на застрашените от отпадане ученици и помагат на училищата и детските градини да задържат в класните стаи всяко дете.
За съжаление МОН планира да не продължи от 1.07.2023г. Националната програма за подкрепа на образователните медиатори, по която се заплащат техните заплати. Нека заедно изразим своята подкрепа за работата на образователните медиатори и да убедим МОН и Министерски съвет да продължат Националната програма и след 1.07.2023г.!
В интервю за БНР Теодора Крумова, зам.-председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" и представител на МОН, коментира темата.
“Вече имаме 6096 души, които са се подписали в подписката, която върви в махалите и в кварталите. Това са родителите, които искат да задържат образователните медиатори. Европейските проекти не могат да покрият образователните медиатори“, казва тя.
По нейните думи самото Министерство е поело ангажимент, че ще осигури устойчивост, да се намери от 1 юли програма, която да покрива заплащането на образователните медиатори.
И посочва, че един от аргументите на Министерството в момента е, че училищата имат средства, т. нар. “средства за работа с уязвими групи“, от които могат да поемат образователните медиатори.
Според Крумова това не е така и споделя, че на страницата на организацията са качени въпроси и отговори – “кое е така и кое не е така“.
Тя подчертава още, че “средствата за уязвими групи“ стигат в различен размер до училищата. Според нея големите училища получават повече средства и може да успеят да си покрият медиаторите, но малките училища, училищата в отдалечени райони, са застрашени.
В предаването тя коментира също, че най-малките училища получават сума в размер на 7000 лева за цяла година, които трябва да покрият - образователните медиатори, работата на учителите, включени в механизма за обхват, и допълнителните часове по български за деца, които не владеят добре езика.
В ефира на “Нашият ден“ Теодора Крумова посочва, че в годините образователните медиатори са направили много, за да скъсят дистанцията между училището и общността.
“Неслучайно, когато има нужда от подкрепа, толкова много хора откликват и то обикновени родители, които са в махалите, хора, които знаят, че без медиаторите децата им трудно ще се справят, защото работата на медиатора не е само да закара физически едно дете в училище, а той е приятел, човек, с когото детето, учителите и родителите споделят. Той е това липсващо звено, което беше необходимо, за да може да се придвижи с още по-голяма скорост напред образователната интеграция“, казва тя.
Тя информира също, че Център “Амалипе“ е направил едно проучване с медиаторите, с които работи. То показва, че само за миналата година медиаторите са успели да предотвратят много случаи на ранни бракове, над 240. Те работят с 2800 ученици, застрашени от отпадане. 890 пък са върнатите от тях ученици в училище.
“Ние сме дискутирали с представители на Министерството. Проблемът е, че те нямат политика за образователните медиатори“, посочва още Крумова в интервю за БНР.
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
