Какви са възможните решения образователните медиатори в България да продължат работа след приключването на Националната програма за подкрепа на образователните медиатори и социални работници и защо дейността им е под въпрос? Център “Амалипе“ започна събиране на подписи в Петиция за запазване на образователните медиатори.
Ето какво пише на страницата на организацията:
Повече от 940 образователни медиатори, работещи в училища от цялата страна са застрашени да останат без заплащане от 1-ви юли 2023г. Същата съдба половин година по-късно може да сполети десетки медиатори, работещи в детски градини. Затова се обръщаме към Вас с апел да подкрепите образователните медиатори!
През тежките месеци на Covid- пандемията те бяха “живата връзка” между училищата/детските градини и учениците и техните семейства, като – с риск за своето здраве обикаляха домовете на децата и учениците, за да им донесат образователни материали и/или да им помогнат да се включат в синхронно онлайн обучение. И днес стотици медиатори обикалят ежедневно по домовете на застрашените от отпадане ученици и помагат на училищата и детските градини да задържат в класните стаи всяко дете.
За съжаление МОН планира да не продължи от 1.07.2023г. Националната програма за подкрепа на образователните медиатори, по която се заплащат техните заплати. Нека заедно изразим своята подкрепа за работата на образователните медиатори и да убедим МОН и Министерски съвет да продължат Националната програма и след 1.07.2023г.!
В интервю за БНР Теодора Крумова, зам.-председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" и представител на МОН, коментира темата.
“Вече имаме 6096 души, които са се подписали в подписката, която върви в махалите и в кварталите. Това са родителите, които искат да задържат образователните медиатори. Европейските проекти не могат да покрият образователните медиатори“, казва тя.
По нейните думи самото Министерство е поело ангажимент, че ще осигури устойчивост, да се намери от 1 юли програма, която да покрива заплащането на образователните медиатори.
И посочва, че един от аргументите на Министерството в момента е, че училищата имат средства, т. нар. “средства за работа с уязвими групи“, от които могат да поемат образователните медиатори.
Според Крумова това не е така и споделя, че на страницата на организацията са качени въпроси и отговори – “кое е така и кое не е така“.
Тя подчертава още, че “средствата за уязвими групи“ стигат в различен размер до училищата. Според нея големите училища получават повече средства и може да успеят да си покрият медиаторите, но малките училища, училищата в отдалечени райони, са застрашени.
В предаването тя коментира също, че най-малките училища получават сума в размер на 7000 лева за цяла година, които трябва да покрият - образователните медиатори, работата на учителите, включени в механизма за обхват, и допълнителните часове по български за деца, които не владеят добре езика.
В ефира на “Нашият ден“ Теодора Крумова посочва, че в годините образователните медиатори са направили много, за да скъсят дистанцията между училището и общността.
“Неслучайно, когато има нужда от подкрепа, толкова много хора откликват и то обикновени родители, които са в махалите, хора, които знаят, че без медиаторите децата им трудно ще се справят, защото работата на медиатора не е само да закара физически едно дете в училище, а той е приятел, човек, с когото детето, учителите и родителите споделят. Той е това липсващо звено, което беше необходимо, за да може да се придвижи с още по-голяма скорост напред образователната интеграция“, казва тя.
Тя информира също, че Център “Амалипе“ е направил едно проучване с медиаторите, с които работи. То показва, че само за миналата година медиаторите са успели да предотвратят много случаи на ранни бракове, над 240. Те работят с 2800 ученици, застрашени от отпадане. 890 пък са върнатите от тях ученици в училище.
“Ние сме дискутирали с представители на Министерството. Проблемът е, че те нямат политика за образователните медиатори“, посочва още Крумова в интервю за БНР.
Публично събитие-дискусия "Правата на деца мигранти в контекста на новите европейски правила" организира в Харманли "Центърът за правна помощ – Глас в България". През 2024 година ЕС окончателно гласува Пакта на ЕС за миграцията и убежището. На 20 декември 2024 г. България публикува своя Национален план за изпълнение на Пакта. Новата европейска..
Какво показва анализът на застаряваща България – демография, медицински персонал и бъдещи тенденции – разказва в Lege Artis д-р Славейко Джамбазов , експерт в областта на здравните политики. Анализът прогнозира демографското състояние на страната в периода 2040 – 2050 година. Този далечен поглед в бъдещето, по думите на д-р Джамбазов, е..
До 28 юли да бъде изготвен законопроект за въвеждане на минимални изисквания при определянето на размера на заплатите на персонала в лечебните заведения реши Здравната комисия вчера в Парламента. Проектът ще бъде съобразен с предложенията на студентите по медицина и младите лекари от протеста "Бъдеще в България". В тази връзка днес в..
В "Нашият ден" гостува Магдалена Гигова , член на журито на XIV Международен младежки медиен фестивал "Арлекин" , който се състоя в град Варна между 20 и 23 юни. Гигова говори за смисъла на младежкия фестивал, за талантите и стойностните творби, открити в рамките на тазгодишното издание. Фестивалът е поставил акцент и върху..
"Игра на град. Литературната архитектура на видеоигрите" е заглавието на маршрута, организиран днес от фондация "Прочети София". Събитието започва в 18:30 часа от алеята за игра на петанк в Докторската градина, зад Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Автор и водещ на събитието е Северина Станкева — докторант в..
"Метафора на паметта" е името на новата изложба на Деница Тодорова. Експозицията е част от програмата "В дома на Вера Недкова". Програмата е път от..
На 2 юли 2025 г. (сряда) от 18:00 ч. в галерия "Риволи" ще бъде открита изложбата "Италиански художници, изкуство на настоящето". Експозицията ще бъде..
В Икономовата къща в Дряново днес отваря врати Националният пленер "Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще". Събитието се провежда с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg