Какви са възможните решения образователните медиатори в България да продължат работа след приключването на Националната програма за подкрепа на образователните медиатори и социални работници и защо дейността им е под въпрос? Център “Амалипе“ започна събиране на подписи в Петиция за запазване на образователните медиатори.
Ето какво пише на страницата на организацията:
Повече от 940 образователни медиатори, работещи в училища от цялата страна са застрашени да останат без заплащане от 1-ви юли 2023г. Същата съдба половин година по-късно може да сполети десетки медиатори, работещи в детски градини. Затова се обръщаме към Вас с апел да подкрепите образователните медиатори!
През тежките месеци на Covid- пандемията те бяха “живата връзка” между училищата/детските градини и учениците и техните семейства, като – с риск за своето здраве обикаляха домовете на децата и учениците, за да им донесат образователни материали и/или да им помогнат да се включат в синхронно онлайн обучение. И днес стотици медиатори обикалят ежедневно по домовете на застрашените от отпадане ученици и помагат на училищата и детските градини да задържат в класните стаи всяко дете.
За съжаление МОН планира да не продължи от 1.07.2023г. Националната програма за подкрепа на образователните медиатори, по която се заплащат техните заплати. Нека заедно изразим своята подкрепа за работата на образователните медиатори и да убедим МОН и Министерски съвет да продължат Националната програма и след 1.07.2023г.!
В интервю за БНР Теодора Крумова, зам.-председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" и представител на МОН, коментира темата.
“Вече имаме 6096 души, които са се подписали в подписката, която върви в махалите и в кварталите. Това са родителите, които искат да задържат образователните медиатори. Европейските проекти не могат да покрият образователните медиатори“, казва тя.
По нейните думи самото Министерство е поело ангажимент, че ще осигури устойчивост, да се намери от 1 юли програма, която да покрива заплащането на образователните медиатори.
И посочва, че един от аргументите на Министерството в момента е, че училищата имат средства, т. нар. “средства за работа с уязвими групи“, от които могат да поемат образователните медиатори.
Според Крумова това не е така и споделя, че на страницата на организацията са качени въпроси и отговори – “кое е така и кое не е така“.
Тя подчертава още, че “средствата за уязвими групи“ стигат в различен размер до училищата. Според нея големите училища получават повече средства и може да успеят да си покрият медиаторите, но малките училища, училищата в отдалечени райони, са застрашени.
В предаването тя коментира също, че най-малките училища получават сума в размер на 7000 лева за цяла година, които трябва да покрият - образователните медиатори, работата на учителите, включени в механизма за обхват, и допълнителните часове по български за деца, които не владеят добре езика.
В ефира на “Нашият ден“ Теодора Крумова посочва, че в годините образователните медиатори са направили много, за да скъсят дистанцията между училището и общността.
“Неслучайно, когато има нужда от подкрепа, толкова много хора откликват и то обикновени родители, които са в махалите, хора, които знаят, че без медиаторите децата им трудно ще се справят, защото работата на медиатора не е само да закара физически едно дете в училище, а той е приятел, човек, с когото детето, учителите и родителите споделят. Той е това липсващо звено, което беше необходимо, за да може да се придвижи с още по-голяма скорост напред образователната интеграция“, казва тя.
Тя информира също, че Център “Амалипе“ е направил едно проучване с медиаторите, с които работи. То показва, че само за миналата година медиаторите са успели да предотвратят много случаи на ранни бракове, над 240. Те работят с 2800 ученици, застрашени от отпадане. 890 пък са върнатите от тях ученици в училище.
“Ние сме дискутирали с представители на Министерството. Проблемът е, че те нямат политика за образователните медиатори“, посочва още Крумова в интервю за БНР.
Петър Галев, експерт от от CredoWeb, платформа за комуникация между лекари, направи задълбочен анализ на състоянието на здравеопазването в България през изминалата година в ефира на Lege Artis . Той коментира ключовите проблеми и постижения в сектора. Според Галев въпреки увеличените средства за здравеопазване през 2024 година, системата не е..
Спорът около парите за асистирана репродукция възникна между фондация "Искам бебе" и МЗ изглежда вече е решен след среща на здравния министър Галя Кондева и представители на фондацията. Към момента към бюджета на Центъра за асистирана репродукция са гласувани 22 млн. лв. Отпуснати са допълнителни 500 000 лв. от резерва за здравеопазване...
В Lege Artis слушаме съветите на специалиста д-р Велислав Георгиев за храненето по празниците. Те не са универсални, нито важат само за празничния период, по думите на д-р Георгиев. Специалистът насочва вниманието към хранителните навици на българите в миналото , които са били съобразени с поредица от пости. Православните традиции и..
В рубриката "Времето на редактора" Тереза Петрова, служител на Български пощи, разказа за юбилейния конкурс "Най-красиво писмо до Дядо Коледа", който днес завършва. Срокът за участие е до края на деня, а традицията, която обединява малки и големи, вече отбелязва своята 30-а годишнина. "Най-красиво писмо до Дядо Коледа" започва преди три..
В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg