Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Григор Пърличев, Григор Прличев, Григориос Ставридис – български символ на балканските противоречия

За поета и общественика, охридчанина Григор Пърличев (1830-1893), от чиято смърт тази година се навършват 130 г., се знае много. Как е писал на гръцки и е спечелил поетичния турнир в Атина с поемата "Сердарят", как този факт е подразнил литературния елит на тогавашна Гърция и "Славянският Омир" е бил атакуван из пресата немилостиво. И до днес тази достойна фигура е припознавана с приносна значимост и за българската, и за северомакедонската, и за гръцката (написал е много от произведенията си на перфектен гръцки), че и за албанската национална кауза (някои от героите му са борци на албанското освободително движение). Самият Григор Пърличев отвръща на нападките на Орфанидис например, който също се е борил за наградата, и който упреква Пърличев, че е от "долен племенен произход" и работи срещу панелинизма с недвусмисленото: "Да, българин съм, дори варварин, ако искаш. Но тоя варварин... без труд те би – тебе, стария поет".

В разговор с професор Кирил Топалов, писател, дипломат, общественик и познавач на делото на Пърличев, и с историка и преподавателя по история в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Наум Кайчев, заместник-председател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Република Северна Македония осмисляме живота и съвременните измерения на Пърличевото наследство. Професор Топалов разказва за огромния празник, който е представлявало за тогавашна Гърция обявяването на резултатите от поетичното състезание в Атина, и стъписването на самия Пърличев от факта, че печели той. Доцент Кайчев разказва за историческата ситуация през 19 век във вече разпадащата се Османска империя и за заслугите на Григор Пърличев не само като блестящ филолог и поет, но и като общественик и политик, радетел на Възраждането в многото му аспекти.


По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25