“Демократичен дефицит“ или защо Брюксел изглежда далече?

На 8 май е отбелязван денят на капитулацията на Германия през 1945 г. Този ден е празнуван от бившите Съюзници в Западна Европа и САЩ, но не и от Русия и повечето бивши републики на СССР, където денят на капитулацията на Германия се отбелязва на 9 май поради разликата в часовете и усложнената процедура по капитулацията. Късно вечерта на 8 май 1945 г. окончателно влиза в сила подписаната на 7 май капитулация на Третия райх.

През 1950 г. европейските страни се опитват да преодолеят нанесените от Втората световна война поражения. За да избегнат друга война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана между историческите съперници като Франция и Германия, би направило войната "не само немислима, но и практически невъзможна", както става ясно от Декларацията на Шуман.

На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася "Декларацията на Шуман", с която предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички. 

• Отбелязваме Деня на Европа

Доц. Иван Стойнев, преподавател по право на Европейския съюз, каза в интервю за предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев", че в основата на идеята за Европейския съюз стои не само идеята за обединяване на едно производство, което в годините се е случвало нееднократно, но идеята е то да бъде подчинено на една наднационална цел за мирно сътрудничество между държавите на континента.

Той посочи също, че двата празника – Деня на победата и Деня на Европа - не са взаимоизключващи се, “тъй като нямаше да има Ден на Европа, без победата на фашистка Германия“.

В предаването доц. Стойнев сподели, че въпросът за т. нар. "демократичен дефицит", т.е. невъзможността на гражданите да видят реално европейските достижения, се задава от доста време и не е само българска тенденция.

Той обясни, че съществува и друга тенденция, която подсилва усещането за дефицит, а именно – “опитът на националните правителства, когато трябва да предприемат тежки реформи, да измиват ръцете си с Брюксел“. “Тези политици не си дават сметка, че рушат нещо, което е градено от политиците 70 години преди тях“, заяви той.

В ефира на “Нашият ден“ доц. Стойнев посочи още, че първата стъпка към преодоляване на дефицита е националните политици да си направят ясно равносметка, че тяхното поведение е част това, че Брюксел е невидим за гражданите на ЕС.

Според него втората причина за т.нар “демократичен дефицит“ е фактът, че Брюксел е започнал да говори на език, който е неразбираем.

“Може би това, което ни липсва, е следващият голям проект на европейската интеграция. Иска ми се в следващите избори за Европейски парламент да чуем една нова визия, накъде ще се развива европейската интеграция в следващите години“, казва той в интервю за БНР.

• Как специалност "Европеистика" помага за по-единна Европа?

Чуйте разговора в звуковия файл.