Зрителите помнят актьора Филип Трифонов от ролите му в киното и театъра. Но малко знаят, че Филип Трифонов е писал през целия си живот и големият архив, оставен от него, излиза по случай рождения му ден в книгата "И един ден, когато стана писател".
В книгата са включени автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния живот с живи картини, дори рецепти от дневника на актьора.
Книгата не е центрирана около неговата личност, тя е изпълнена с много случки, в които откриваме гражданската позиция на актьора и писателя.
В нея присъстват интересни факти около създаването на едни от най-обичаните български филми. От нея ще разберете и как твори и как възприема изкуството Филип Трифонов.
Сред любимите му режисьори са Людмил Кирков, Едуард Захариев, Юлия Огнянова. В "И един ден, когато стана писател" ще откриете и това толкова характерно за актьора и писателя Филип Трифонов щастие, защото, както казва Теди Москов, също сред любимите му режисьори, Филип е един от малкото, които могат да бъдат щастливи.
За какво още е писал от 16-ата до 73-тата си година Филип Трифонов – чуйте в интервюто със сина му Мартин и галеристката Юлита Попова, близка с актьора от ранно детство.
Името Филип Трифонов е записано със златни букви в историята на българското кино. Яркото му присъствие на големия екран започва в началото на седемдесетте – един от най-силните периоди за седмото изкуство у нас, който, според професор Божидар Манов, е едно десетилетие, в което Филип Трифонов прави емблематични филми и създава образа на момчето като самостоятелен поколенчески модел в пантеона на филмовите персонажи. Момче в различни исторически времена, културен контекст, конфликти, социални и политически характеристики.
Още като студент в класа на Апостол Карамитев дебютира с главна роля в екранизация по разказа „Изпит“ от Николай Хайтов и талантливото му превъплъщение подсказва голям артистичен потенциал. Със следващото си участие изгражда незабравимия герой Ран от филма „Момчето си отива“ на режисьора Людмил Кирков, където дуетът с Невена Коканова оставя за поколенията зрители една от най-чистите любовни истории, майсторски запечатана на черно-бялата лента от 1972 г.
Ролите, които самият Филип Трифонов подчертава в биографията си са от филмите „Като песен“(1973 г.), „Преброяване на дивите зайци“(1973 г.), „Силна вода“(1975 г.), спреният през 1978 г от цензурата. „Селцето“, „Оркестър без име“(1982 г.), „1952:Иван и Александра“(1989 г.), „Рапсодия в бяло“(2002 г.)
Любителите на българското кино го познават и от „Не си отивай“ (1976 г.), „Лавина“(1982 г.), „Отражения“ (1982 г.) „Забравете този случай“ (1985 г.), „Живот до поискване“ (1987 г.), „Адио, Рио!“ (1989 г.), „Маймуни през зимата (2006 г.), „Моторът“ (2017 г.) и други.
Зрителите го помнят и от изявите му на театралната сцена в „Жестоки игри”, „Политикани”, „Брехтиада”, „Тапетите на времето”, „Тестостерон”, „Детектор на лъжата”, „Сако от велур”.
През 90-те години Филип Трифонов започва да представя пред публика свои авторски текстове, ставайки основоположник на жанра „Stand up comedy” в България. По това време заедно с режисьора Николай Гундеров създават и Естествения театър „Трифонофф & Гундеров“. Тяхното начинание се явява естествено продължение на необикновеното сценично присъствие на актьора, на необхватното му въображение и чувство за хумор и ирония.
Фотограф – Милка Русинова (архив БНФ) и изд. РИВА
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg