Зрителите помнят актьора Филип Трифонов от ролите му в киното и театъра. Но малко знаят, че Филип Трифонов е писал през целия си живот и големият архив, оставен от него, излиза по случай рождения му ден в книгата "И един ден, когато стана писател".
В книгата са включени автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния живот с живи картини, дори рецепти от дневника на актьора.
Книгата не е центрирана около неговата личност, тя е изпълнена с много случки, в които откриваме гражданската позиция на актьора и писателя.
В нея присъстват интересни факти около създаването на едни от най-обичаните български филми. От нея ще разберете и как твори и как възприема изкуството Филип Трифонов.
Сред любимите му режисьори са Людмил Кирков, Едуард Захариев, Юлия Огнянова. В "И един ден, когато стана писател" ще откриете и това толкова характерно за актьора и писателя Филип Трифонов щастие, защото, както казва Теди Москов, също сред любимите му режисьори, Филип е един от малкото, които могат да бъдат щастливи.
За какво още е писал от 16-ата до 73-тата си година Филип Трифонов – чуйте в интервюто със сина му Мартин и галеристката Юлита Попова, близка с актьора от ранно детство.
Името Филип Трифонов е записано със златни букви в историята на българското кино. Яркото му присъствие на големия екран започва в началото на седемдесетте – един от най-силните периоди за седмото изкуство у нас, който, според професор Божидар Манов, е едно десетилетие, в което Филип Трифонов прави емблематични филми и създава образа на момчето като самостоятелен поколенчески модел в пантеона на филмовите персонажи. Момче в различни исторически времена, културен контекст, конфликти, социални и политически характеристики.
Още като студент в класа на Апостол Карамитев дебютира с главна роля в екранизация по разказа „Изпит“ от Николай Хайтов и талантливото му превъплъщение подсказва голям артистичен потенциал. Със следващото си участие изгражда незабравимия герой Ран от филма „Момчето си отива“ на режисьора Людмил Кирков, където дуетът с Невена Коканова оставя за поколенията зрители една от най-чистите любовни истории, майсторски запечатана на черно-бялата лента от 1972 г.
Ролите, които самият Филип Трифонов подчертава в биографията си са от филмите „Като песен“(1973 г.), „Преброяване на дивите зайци“(1973 г.), „Силна вода“(1975 г.), спреният през 1978 г от цензурата. „Селцето“, „Оркестър без име“(1982 г.), „1952:Иван и Александра“(1989 г.), „Рапсодия в бяло“(2002 г.)
Любителите на българското кино го познават и от „Не си отивай“ (1976 г.), „Лавина“(1982 г.), „Отражения“ (1982 г.) „Забравете този случай“ (1985 г.), „Живот до поискване“ (1987 г.), „Адио, Рио!“ (1989 г.), „Маймуни през зимата (2006 г.), „Моторът“ (2017 г.) и други.
Зрителите го помнят и от изявите му на театралната сцена в „Жестоки игри”, „Политикани”, „Брехтиада”, „Тапетите на времето”, „Тестостерон”, „Детектор на лъжата”, „Сако от велур”.
През 90-те години Филип Трифонов започва да представя пред публика свои авторски текстове, ставайки основоположник на жанра „Stand up comedy” в България. По това време заедно с режисьора Николай Гундеров създават и Естествения театър „Трифонофф & Гундеров“. Тяхното начинание се явява естествено продължение на необикновеното сценично присъствие на актьора, на необхватното му въображение и чувство за хумор и ирония.
Фотограф – Милка Русинова (архив БНФ) и изд. РИВА
От Града на седемте тепета до Града на седемте хълма – от Пловдив до Рим и Помпей – един художник грабва мига (Carpe diem*), за да го претвори във вечност и обратното – да превърне вечността в миг. Георги Щърбев гостува с изложбата си Carpe diem на столичната галерия "Астри“. Ето какво пише за твореца галеристката Вихра Пешева: "Той е роден и..
Вгалерия "Арте" от днес е подредена самостоятелната изложба на художника проф. Станислав Памукчиев. Изложбата е озаглавена "Двама" и включва 12 живописни платна и подготвителни рисунки към интерпретираната тема. Интригуващото в случая е, че изложбата "Двама" неочаквана авторефлексия, различно лице на този утвърден в нашето съвременно изкуство..
Приказното и вълшебното оживяват на големия екран в късометражния филм "Бандата на Банши: Рецепта за магия" . Как фентъзи жанрът се завръща на територията на българското кино и каква е рецептата за магия – разказва Ралица Цветкова в "Нашият ден". Цветкова, която се превъплъщава в ролята на таласъма Вакул, споделя, че самият творчески процес е..
Фестивалът SoFest радва столичните меломани и техните гости със симбиоза от изкуства на високо ниво вече седма година, а този път – в цели три издания. Организаторите се движат през сезоните мощно, уверено и обмислено, като се въздържат от експанзивно взети решения и залагат на градска култура и музика, които следват европейските стандарти. Проявите..
На територията на спомените, житейските уроци и безкомпромисното съществуване – разговор в "Terra Култура" с Петър Стоянович за премиерата на книгата "Несвършващо време", която предстои днес (13 май) от 18:30 ч. в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" . Стоянович открива в себе си и детето с хубавите спомени, и неспокойния..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов...
Писателката Елена Алексиева отказа престижната награда за своя роман "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България". Това се случи след..
Марио Ангелов е възпитаник на Националното музикално училище "Любомир Пипков" в София. След това се дипломира в Националната музикална академия "Проф...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg