Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бъдещето на изкуствения интелект и космоцентричната етика

Снимка: Rawpixel

Всекидневно четем новини и статии за различни аспекти от навлизането на изкуствения интелект във все повече сфери на живота. Футуролозите предричат, че истинската опасност за човечеството ще настъпи, когато се стигне до тъй нар. Общ изкуствен интелект - т.е. когато алгоритмите започнат сами да създават алгоритми и да общуват помежду си без човешко посредничество.

Другите две свързани области, които пораждат най-много тревоги и страхове, са свързани с възможността за генетично манипулиране, като и бъдещето на човечеството в космоса.

Всички тези теми налагат преформулирането на екзистенциалните въпроси в нов контекст и подчертават ролята на философията в търсенето на решения за бъдещето.

Част от търсенето на подобни решения е поредицата семинари "Етика и бъдеще" на секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология към БАН.

Темата на четвъртия научен семинар от проекта е "Бъдещето на изкуствения интелект и космоцентричната етика", организиран от Института по философия и социология към БАН. Събитието е отворено за изследователи, практици и представители на различни заинтересовани страни, имащи отношение по темата. Семинарът ще се проведе на 3 май в зала № 2 в Ректората на СУ "Св. Климент Охридски". Основен лектор ще проф. ем. дфн Веселин Петров.

Проект "Етика и бъдеще" има за цел да разкрие значението, което етиката има при легитимирането на различните пътища към бъдещето на човечеството – т.нар. "политики за бъдеще". Проектът предвижда провеждането на поредица научни семинари с мултидисциплинарен характер и изразен етически фокус.

Чуйте повече за семинара от проф. д.н. Стоян Ставру, ръководител секция "Етически изследвания".


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10