Всекидневно четем новини и статии за различни аспекти от навлизането на изкуствения интелект във все повече сфери на живота. Футуролозите предричат, че истинската опасност за човечеството ще настъпи, когато се стигне до тъй нар. Общ изкуствен интелект - т.е. когато алгоритмите започнат сами да създават алгоритми и да общуват помежду си без човешко посредничество.
Другите две свързани области, които пораждат най-много тревоги и страхове, са свързани с възможността за генетично манипулиране, като и бъдещето на човечеството в космоса.
Всички тези теми налагат преформулирането на екзистенциалните въпроси в нов контекст и подчертават ролята на философията в търсенето на решения за бъдещето.
Част от търсенето на подобни решения е поредицата семинари "Етика и бъдеще" на секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология към БАН.
Темата на четвъртия научен семинар от проекта е "Бъдещето на изкуствения интелект и космоцентричната етика", организиран от Института по философия и социология към БАН. Събитието е отворено за изследователи, практици и представители на различни заинтересовани страни, имащи отношение по темата. Семинарът ще се проведе на 3 май в зала № 2 в Ректората на СУ "Св. Климент Охридски". Основен лектор ще проф. ем. дфн Веселин Петров.
Проект "Етика и бъдеще" има за цел да разкрие значението, което етиката има при легитимирането на различните пътища към бъдещето на човечеството – т.нар. "политики за бъдеще". Проектът предвижда провеждането на поредица научни семинари с мултидисциплинарен характер и изразен етически фокус.
Чуйте повече за семинара от проф. д.н. Стоян Ставру, ръководител секция "Етически изследвания".
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
