В предаването Цонка Петкова, директор на Историческият музей в гр. Тетевен, разказа за интересните експонати и многобройните и разнообразни музейни инициативи. Музеят е част от 100-те национални туристически обекта.
Основан е през 1911 година от учителя по естествени науки – тетевенеца Михал Койчев, който дарява своята сбирка от разнообразни експонати, и с това е поставено началото на организираната музейна дейност в града. С течение на времето музейната сбирка се обогатява и разширява и през 1932 година музеят се разполага в самостоятелна сграда. Това е дом-паметник, построен по инициатива на градския благотворителен комитет "Георги Бенковски", по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, с доброволния труд и дарения от местните жители, като израз на признателност и почит към паметта на загиналите за свободата тетевенци. През 1974 година сградата е преустроена и разширена за нуждите на музея.
Музейният фонд разполага с близо 4600 експоната, а музейната експозиция днес е разпределена в три раздела:
• Археология, в който са изложени оръдия на труда от късния палеолит и неолит; съдове, култова пластика, оброчни плочки, разкриващи материалната и духовна култура на траките по тези земи; средновековни оръжия, съдове, монети.
• Етнография, където може да се видят женски и мъжки народни носии от Тетевен и околността, колекции от бродерии и пафти, а също и предмети, характерни за бита и занаятите, свързани с резбарство, тъкачество, златарство и др.
• Възраждане – представено е участието на жителите на тетевенския край в борбите за национално освобождение, чрез фотографии, документи, ордени и лични вещи.
Една от интересните теми на разговора беше за легендите, които са свързани с историята на Тетевен и някои известни личности, събития и ценни предмети. Ето каква е историята, която разказа в предаването Цонка Петкова за един такъв предмет – реликва за тетевенци.
"Може би най-широко разпространената легенда, а и хора, които посетят манастира "Св. Илия" в Тетевен, ще чуят за така наречения Шишманов кръст. Легендата гласи, че Иван Шишман подарява на манастира "Св. Илия" кръст с богата дърворезба и с посребрен обков. През 1902 г. манастирът престава да е действащ и този кръст е предаден в архиерейското наместничество на Ловешката митрополия. През 1920 г. Михал Койчев успява да го види, прави снимка и го описва. Доста подробно описва дванайсетте библейски сцени, изобразени на кръста, взима и точните размери, както и неговата украса – колко полускъпоценни камъка има и колко са липсвали към настоящия момент. И след това този кръст някак си се губи и се появява легендата за него. Тази легенда възниква, за да се крепи българският дух през годините на робството. Това е била целта. Кръстът изчезва и се говори, че тетевенци са го продали или че е бил откраднат и продаден в Лондон. Дори има хора, които твърдят че са го виждали в лондонските музеи. В крайна сметка има и друга легенда ли е, как да го кажа, че над Тетевен надвисва тежка прокоба – тъй като е откраднат, ще се случват лоши неща, докато този кръст не бъде върнат… През 2013 г. този кръст беше намерен, гостува на два пъти в нашия музей и в манастира "Св. Илия" и се разбира каква е неговата история. През 1923 г. кръстът попада в националния църковен историко-археологически музей при Светия синод. През 1976 г. той е вече в Националния исторически музей, а в настоящия момент е в криптата на храм-паметника "Александър Невски".
А по отношение на бъдещите проекти, Цонка Петкова сподели следното:
"Бих искала да благодаря на членовете на Управителния съвет на сдружение "Български музеи", които през миналата 2022 година успяха да извоюват за тези 50 музея, които се финансират от общините, допълнителни пет милиона лева, с част от които ние ще обновим третия ни отдел – "Участие на тетевенци в национално-освободителното движение" – най-общо казано. Възнамеряваме и да разширим обхвата до 20-те, 30-те години на миналия век – ще обогатим музейната експозиция. Ще имаме възможност да направим и някои консервации и реставрации. И се надяваме обновената експозиция да открием на 1-ви ноември – празникът на Тетевен."
Снимки: Божидар Любенов, ИМ - Тетевен
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg