"Постоянната експозиция на един музей обикновено остава от пет до десет години, поне така е в чужбина, но в България реалността е малко по-различна. У нас все още има много музеи, в които виждаме стари експозиции, създавани през 70-те и 80-те години, с всичките техни плюсове и минуси. Със сигурност една постоянна експозиция трябва да има допир със съвременността и да отразява промяната в разбирането на фактите, да бъде направена така, че в нея да има място за адаптация и за развитие – казва Мартина Денева, изложбен дизайнер и музеен изследовател, която работи в Музея за хумора и сатира в Габрово.
"Битува усещането, че музеи със стъклени витрини са стари и некачествени, но това е класически тип възприемане на информация. Освен това те имат чисто утилитарни функции. Но това, което се променя във времето, е разбирането, че експонатът е много по-ценен заради разказа, който носи със себе си. Не е проблем той да бъде във витрина, а е проблем, ако до витрината има само един етикет, без контекст. Вече можем да работим с медии, снимки, интерпретации на архиви, умели текстописци. Историята трябва да докосва хората и да я усещат дори сетивно.
Не мисля, че музеят трябва да третира само миналото. Много е важно да задава въпросите какво е сега, какви избори правим, как трябва да живеем, да ни дава посоки и вдъхновение за бъдещето."

Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В Добрич днес се присъжда Националната литературна награда "Йовков" и "Отличие 2025" за принос в научното изследване на творчеството на големия наш писател Йордан Йовков. За събитието сега разказва Владимир Трендафилов, зам.-кмет "Хуманитарна дейност" в Община Добрич:
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg