На 12 юни всеки година се отбелязва Световният ден за борба с детския труд. Този ден е въведен през 2002 г. след решение на Международната организация на труда (МОТ), като част от усилията на световната общественост да се забрани използването на деца за труд.

През 2010 г., Международната общност прие пътна карта за елиминиране на най-тежките форми на детски труд до 2016 г. В нея се подчертава, че използването на детски труд нарушава правата на децата и пречи на тяхното развитие. През 2012 г., Световният ден се фокусира върху действията, които трябва да бъдат предприети, за да се осъществи тази пътна карта.

България е страна, подписала Конвенцията за правата на детето на ООН, в която се признава правото на всяко дете да бъде защитено от икономическа експлоатация и извършването на всякакъв вид работа, която може да им навреди на здравето или развитието им - физическо, умствено, духовно, морално или социално.

В интервюто си за "Нашият ден", Калин Гайтанджиев, психолог и семеен терапевт, споделя, че когато трудът е свързан с усещане за смисъл, то той има много положителен ефект върху психиката на децата. Той посочва, че законодателно на 16 години настъпват промени в човека, които го насочват от детството към зрелостта. Според него, “детството не пречи на труда, а и трудът не пречи на детството“.

Гайтанджиев не вярва, че ранното започване на работа лишава децата от нещо, а “по-скоро им дава много“. Трудът им осигурява определена финансова независимост и умения за работа в екип. Той счита, че работата дава на децата усещане за значимост, което е изключително важно. Гайтанджиев подчертава, че идеята на труда е да придаде на човека усещане за значимост и постижения. Въпреки това, той отбелязва, че когато трудът се налага по принуда, става унизителен или е лишен от смисъл, тогава той става вреден. Той дава пример с концлагерите по време на нацистката епоха, където затворниците бивали принудени да извършват безсмислен труд. Това е форма на експлоатация, която пречи на човешкото достойнство и развитие.

В заключение, важно е да се разграничава между работа, която придава на децата усещане за значимост и развиваща им умения, и детския труд, който е незаконен и пречи на техния физически, умствен и социален растеж. 

Чуйте разговора в звуковия файл. 

Историята на Елеонора Иванова е впечатляващ пример за млада ученичка, която самостоятелно изкарва своите джобни пари. В интервюто си за "Нашият ден", тя разказва за своя опит и мотивация да работи още от 16-годишна възраст.

Елеонора споделя, че започнала да работи във верига за бързо хранене и оттогава е имала различни работни места в различни индустрии. За нея работата е начин да си осигури собствен доход и повече самостоятелност. Според нея, децата трябва да работят, защото много от тях не ценят стойността на парите и трябва да ги заработят сами. Тя счита, че работата може да бъде част от детството и може да се съчетава с учебната, като се работи на по-малко часове.

Елеонора подчертава, че работата не само помага да изкарва собствени пари, но също така я учи на отговорност, работа в екип и дава възможност за създаване на нови приятелства. Тя вижда това като ценен опит, който може да помогне в бъдещето.

Елеонора Иванова представя впечатляваща история на самостоятелност и усърдие, показвайки, че работата в ранна възраст може да има положителни последици за развитието на децата.