Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Застрашено ли е Кюстендилското поле от апетитите на златотърсачите?

4
Росен Мирчев, Антонина Шипарова, Лъчезар Воденичаров и Асен Масларски (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Унищожаването на природата и нейните ресурси в името на частни интереси е проблем, който от години притеснява населението от двете страни на българо-сръбската граница. Природозащитници и общественици с тревога следят случващото се и в двете държави, като основно притеснение е разрешението, дадено на частни компании да извършват проучвания за добив на полезни изкопаеми в кюстендилския край.

Защо тази тема намира място в предаване като "И рибар съм, и ловец съм"?

В случая става дума за едни 200 кв.км, включваща участъците "Злогош“, "Коприва“ и "Гърбино“, които са свързани един с друг. Именно тази територия попада в зоната на интересите на частна фирма, чиято цел пък е добива на злато. Очакваният резултат е 30-годишна концесия. Но всеизвестен факт е че там, където има злато, има и живак и арсен. В участъка на Гърбино е доказано, че на 1 тон руда се добива и 1 кг живак.

За генезиса и развитието на проблема си говорим с Лъчезар Воденичаров (Воден Чаиров) – писател, ловец, риболовец и виден екоактивист, Антонина Шипарова – председател на кюстендилския граждански инициативен комитет "За чиста природа“, като в разговора ни се включи с компетентното си мнение и коментари по горещата тема, засягаща най-вече живота и здравето на гражданите (както в Кюстендилско, така и отвъд границата) и кметът на Кюстендил Петър Паунов.

През 2019 г., след жалби и протести на местните природолюбители и общественици, Министерският съвет прекратява процедурата за трите големи участъка. "Но сега, малко след Нова година, в Държавен вестник бе обявен нов участък, който ще подлежи на концесия. Нарича се "Здравков дол“ и се намира почти в средата на единия от големите участъци "Злогош“. А тази зона включва т.нар. "предоставени ловни участъци", т.е. ловните територии на няколко ловни дружини“, казва Лъчезар Воденичаров.

А добива на злато по т.нар. "открит способ" води неизбежно и до "екстри“ като: кратер с диаметър поне 1 км, взривове, багери, трафик на огромни 40-тонни камиони…

"При проучванията (понеже има някакви хидроложки карти, но с крайно оскъдна информация) има реалната опасност да се премине през някой слой с живак и той да потече от чешмите на хората", казва Антонина Шипарова. А това застрашава цялата фауна и флора, както и водоизточниците. "Например изворът в Горно Уйно е карстов извор (както и цялата планина) и е свързан с изворите в Треклянско и Босилеградско. Т.е. ще бъдат замърсени водите в цялата област, в резултат на което отровите ще попаднат в р. Драговищица, а от там и в Струма“, допълва Лъчезар Воденичаров.

Това, че унищожават природата, дивеча, рибата и застрашават човешкия живот, със сигурност е ясно на обладаните от жажда за печалби фирми. Както и това, че с дейността си правят животворната и чиста вода един ден да стане по-скъпа от златото! Но какво от това?! Нали е на чужд гръб, в някаква незначителна държавица, която трябва да бъде ограбена! Но дано поне се намери някой, който да им преведе думите на пророчицата Ванга: "Ке дойде ден – в златни паници ке ядете и в медни чаши ке пиете, но вода нема да имате."

"Да, цялото кюстендилско поле е определено за такива проучвания и е застрашено от апетитите на златотърсачите, а всъщност богатството на този край са хората и природата!", твърдят гостите в предаването ни. Чуйте го!

Знаем, че човек невинаги може да е в ефир с нас, но на страницата на "И рибар съм, и ловец съм" можете да наваксате пропуснатото и да чуете всички предавания, а… и още нещо!

Снимки – БНР и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Калина Станева и Теди Ангелова (вдясно)

Спортният психолог Теди Ангелова за спорта отвъд състезанието

Тя спортува от дете и никога не е съжалявала за това.  Бивш национален състезател по баскетбол , шампион на България с отборите на "Дунав Русе" и "ЦСКА София", носител на Купата на страната. Обича да плува и е  дипломиран спасител. Тренирала е и  алпийски ски , а днес голямата ѝ страст е  тенисът на корт, заедно с професионалното  ѝ призвание –..

публикувано на 14.10.25 в 09:05

Ескейп стаи от цял свят се срещат в София за големите финали

На 19 и 20 октомври 2025 г. столицата ще бъде домакин на финалите на ER Champ 2025 – най-голямото международно състезание за ескейп стаи в света. Събитието събира в София 12 отбора от цял свят , които са се преборили за място сред най-добрите след оспорвани квалификации. За значението на домакинството, развитието на пазара у нас и феномена..

обновено на 13.10.25 в 12:38
Ана-Мария Кръстева и доц. Тодор Велчев

Как България се вижда отвън

Повод ни дава книгата "Запознайте се с България", написана от британския журналист и пътешественик Рубън Маркъм. Той е американски мисионер, учител и журналист, живял почти двадесет години в страната ни, в началото на миналия век. Изпратен е като мисионер на Конгрешанската църква към Американския борд в България. Автор е на няколко книги, посветени..

публикувано на 13.10.25 в 12:10

Сини стаи, но без синя грижа: какво липсва в подкрепата за децата - жертви на насилие

Случаят в Каблешково извади на повърхността болезнена истина – че насилието над деца не е изолирано явление, а реалност, която често остава скрита. В предаването "Нашият ден" Георги Еленков – юрисконсулт на Национална мрежа за децата и координатор на Мрежата за правна помощ на НМД, и Пламена Николова – ръководител "Ранно учене" в Rise..

обновено на 13.10.25 в 11:39
Маргарита Шурупова

Маргарита Шурупова: Днес Русия е територия на безправие и държавно насилие

На 7 октомври се навършиха 19 години от убийството на Анна Политковская, случайно или не, съвпадащо тогава с рождения ден на Владимир Путин. Защо бе убита руската журналистка, "струва ли си да дадеш живота си за журналистиката?" и как се промени Русия за тези 19 години, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова ,..

публикувано на 13.10.25 в 08:50