Режисьори изразиха несъгласие с предложените промени за оценяване на филмови проекти

25 от режисьорите ни изразиха несъгласие с новопредложения начин за оценяване на филмови проекти при кандидатстване за финансиране от Националния филмов център. В отворено писмо те призоваха участието на фестивали и постиженията на автора да взимат превес над броя на създадените от него филми и привлечената публика. Съставената работна група от кинаджии обаче предлага промени в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия, при които служебната оценка ще бъде с по-малка тежест при формиране на решение и по този начин доказалите се вече творци няма да имат никакво предимство при кандидатстване.

"Предложеното на практика означава проектите за игрални филми да се разглеждат, без да има особено значение кой е техният автор и продуцент“, се пише в писмото. В него режисьорите настояват авторското начало при подпомагането на българското кино да бъде "в основата на философията на държавната политика, осъществявана чрез ИА НФЦ“.

Сред режисьорите, подписали писмото, са Георги Дюлгеров, Весела Казакова и Мина Милева, Петър Вълчанов и Кристина Грозева, Светослав Драганов, Милко Лазаров, Веселка Кирякова, Павел Веснаков, Надежда Косева, Иван Павлов, Димитър Коцев - Шошо и Ивайло Христов. Негов инициатор е Камен Калев, който беше гост в "Кино с думи“.

Той обясни, че с приетите промени в Закона преди две години, са се прокарали три-четири основни реформи, с които много голяма част от филмовата общност е доволна, защото те коригират функционирането на процеса по избиране на проекти, които да се субсидират от държавата през Филмовия център.

"Една от големите реформи – каза Калев – беше, че опитът на авторите преди 2021 година, преди промените в Закона, беше субективно преценяван от журито, което разглеждаше проектите. Тоест там всеки един от членовете на журито можеше по собствена оценка да каже: "Този човек има опит, който отговаря на три точки от десет“. С тази част от оценяването на проектите се спекулираше изключително много и затова се стигна до тази важна промяна – отрязъкът от оценъчната карта, от това как се изгражда цялата оценка за един проект, да бъде обективна. Да отговаря на критерии, които да не са в субективното преценява на членовете на журито.“

Така процентното съотношение при оценяването възлиза на 88 точки за художествената стойност на проекта, а служебната оценка придобива тежест от 12 точки.

"В последствие една част от филмовата общност, аз бих казал по-малката, видяха проблем в това и се опитват да променят тези постигнати реформи“, допълни още Камен Калев. "В Правилника има наистина необходимост от много корекции, които да се синхронизират със Закона, но според мен повечето от тях имат технически характер. Докато това, което тази работна група, която беше свикана в Министерството на културата в периода на обществено разискване за промени и допълнения на Правилника към ЗФИ – с това предложение, което касае тази обективна оценка и критериите, по които тя се изгражда – реално предлага фундаментално да се измени посоката за това кои филми трябва да бъдат субсидирани.“

Досега критериите, които изграждат служебната оценка, се оформят от постиженията на авторите. Режисьорите, които застават с подписите си в отвореното писмо, смятат, че именно това трябва да бъде основният им характер и не са съгласни с предложените от работната група промени – намаляване на тежестта на служебната оценка и формирането ѝ чрез тристълбова система, която включва: опит на режисьора и продуцента (колко броя филми е направил конкретният автор); обвързаност с броя на зрителите, до които са достигнали последните произведения от биографията на авторите; и постижения на фестивали.

Според режисьорите в доклада на групата дори не става ясно защо тя иска да промени критериите по този начин. Единственото обяснение е "по-балансирано представяне на автора“. Камен Калев е на мнение обаче, че това по-скоро означава "по-лесен достъп и обезличаване“.

"Оттам се оформя най-важният въпрос: Каква е държавната политика и защо трябва да се подпомага киното с държавни средства, какви са критериите да се финансират филми и какви да бъдат те? Това трябва да е държавна политика и тя е заложена по някакъв начин в по-общи текстове и европейски регламенти, които имат за цел да дадат посока, а всяка държава след това да прецени как да ги приложи. Колкото до филмопроизводството – то е част от т.нар. "културно изключение", твърди Камен Калев.

Подробностите чуйте в звуковия файл.