"Да се пише поезия след Аушвиц е варварство", пише Теодор Адорно в своя текст "Културна критика и общество". Седем десетилетия по-късно сайтът "Истинската Русия", зад който стоят личности като Борис Акунин и Михаил Баришников, не се съгласява и отговаря: "Именно литературата е длъжна да спаси човечеството от варварството и от новия Аушвиц".
Поводът за този отговор, разбира се, е войната в Украйна, а дискусията за ролята на поезията в днешните времена на военни конфликти и обществени разделения, изглежда не само интересна, но и твърде необходима.
Точно такъв съдържателен разговор се проведе в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" и стиховете, които допълнително го одухотвориха, ясно показаха силата на поетичното изкуство в борбата за спасяване и извисяване на човешкото.
В разговора участват плеяда от най-талантливите съвременни български поети, чиито произведения претворяват заобикалящата ни действителност в смисъл, свобода и състрадание. Гости в студиото са Анна Лазарова, Лилия Трифонова, Петър Чухов и Георги Гаврилов, а по телефона се включиха Камелия Спасова, Георги Господинов и Иван Ланджев.
Чрез стиховете си, прочетени от участниците във вълнуващия разговор, пък косвено присъстваха Свилен Иванов, Цочо Бояджиев, Мария Калинова, Цветозар Цаков, Виолета Кунева, Наталия Иванова и Екатерина Йосифова.
"Поезията ни трябва, за да създава допълнителни пространства с чист въздух, който можем да дишаме, когато другият не става за дишане", изтъкна Георги Гаврилов, който освен поет е и издател. Книгата с кауза "Поезия срещу войната" – проект, чийто инициатор е Гаврилов – допринася за подсигуряването на важно и съвсем реално физическо пространство: болница, в която да се настаняват бежанци от Украйна.
Анна Лазарова участва в този проект и като автор, и като съставител. "Мисля, че определено поезията може да бъде противоотрова на злободневието или поне да доведе човешкото до едно по-високо ниво", коментира тя.
"Всъщност поезията става бойно поле, както и самият свят. Тя е терен, на който се извършват военни действия непрекъснато", подчерта Петър Чухов. "Няма как поезията не само съдържателно, но и като някакъв тип общуване между творците да не отразява стремежа да се обособиш, да се противопоставиш на някого, или да се защитаваш", допълни той.
Върху темата за войната и мира беше фокусирано и лятното издание на формата "Литературни срещи", за което разказа Лилия Трифонова. То се състоя в рамките на тазгодишния "Малък сезон" на Театрална работилница "Сфумато", който продължава до 3 юли.
"Поезията в това време помага. Дори е още по-нужна в тези моменти според мен. Именно защото успява да катализира, да задвижи една преработка на случващото се. Нещо, което само изкуството може да направи в периоди на криза, на война", посочи Лилия Трифонова.
И още в интригуващата дискусия:
● Кое обединява поетиките на авторите в студиото?
● Какво вдъхновява съвременните ни поети?
● Лукс ли е поезията, или е необходимост?
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Фестивалът на българското игрално кино "Златна роза" започна на 16 септември във Варна и ще продължи до 23 септември. Юлия Владимирова от екипа на "Нашият ден" разказва – на живо от Морската столица – за състоялата се откриваща церемония на фестивала. "Златна роза" беше открит с премиера на филма „Любоф“, реж. Ивайло Христов...
В "Нашият ден" гостуват Йоанна Елми , писател, журналист, авторка на един от най-превежданите български романи "Направени от вина", и Джорджа Спадони , преводачка от български на италиански език, превела Деян Енев, Радослав Бимбалов, Йоанна Елми, Тодор П. Тодоров, автор на книга за София през очите и думите на Георги Господинов, и организатор на..
Три книги по история на българското кино бяха представени в рамките на 43-тия фестивал на българския игрален филм “Златна роза” във Варна. Те обхващат периода от 1920 до 1940 година и припомнят, че българската филмова мисъл никога не е изоставала от световната. Книгите са реализирани като част от научно-изследователския проект “Кинокултура, изкуства..
В рубриката "Темата на деня" на БНР "Нашият ден" изпълнителният директор на Национален фонд "Култура" (НФК) София Щерева очерта основните параметри и предизвикателства пред Фонда за 2025 година, както и перспективите за следващия програмен период. Подкрепа за устойчиво развитие на културата Щерева подчерта, че НФК е едно от малкото места, откъдето..
Професорът по нова и най-нова българска литература Антоанета Алипиева , която живее и преподава в Белград, Сърбия, разказва в "Нашият ден" за книгата си "ТКЗС в българската литература". Изследването обхваща литературното отражение на съдбата на българското село в периода от 1945 година до ден-днешен. Проф. Алипиева разглежда митовете,..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка,..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg