Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо ни е поезия днес

За стиховете, които извисяват човешкото и даряват свобода дори и в най-трудните времена – разговор със съвременни български поети

Снимка: ars-scribens.com

"Да се пише поезия след Аушвиц е варварство", пише Теодор Адорно в своя текст "Културна критика и общество". Седем десетилетия по-късно сайтът "Истинската Русия", зад който стоят личности като Борис Акунин и Михаил Баришников, не се съгласява и отговаря: "Именно литературата е длъжна да спаси човечеството от варварството и от новия Аушвиц".

Поводът за този отговор, разбира се, е войната в Украйна, а дискусията за ролята на поезията в днешните времена на военни конфликти и обществени разделения, изглежда не само интересна, но и твърде необходима.

Точно такъв съдържателен разговор се проведе в предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" и стиховете, които допълнително го одухотвориха, ясно показаха силата на поетичното изкуство в борбата за спасяване и извисяване на човешкото.

В разговора участват плеяда от най-талантливите съвременни български поети, чиито произведения претворяват заобикалящата ни действителност в смисъл, свобода и състрадание. Гости в студиото са Анна Лазарова, Лилия Трифонова, Петър Чухов и Георги Гаврилов, а по телефона се включиха Камелия Спасова, Георги Господинов и Иван Ланджев.

Чрез стиховете си, прочетени от участниците във вълнуващия разговор, пък косвено присъстваха Свилен Иванов, Цочо Бояджиев, Мария Калинова, Цветозар Цаков, Виолета Кунева, Наталия Иванова и Екатерина Йосифова.

"Поезията ни трябва, за да създава допълнителни пространства с чист въздух, който можем да дишаме, когато другият не става за дишане", изтъкна Георги Гаврилов, който освен поет е и издател. Книгата с кауза "Поезия срещу войната" – проект, чийто инициатор е Гаврилов – допринася за подсигуряването на важно и съвсем реално физическо пространство: болница, в която да се настаняват бежанци от Украйна.

Анна Лазарова участва в този проект и като автор, и като съставител. "Мисля, че определено поезията може да бъде противоотрова на злободневието или поне да доведе човешкото до едно по-високо ниво", коментира тя.

"Всъщност поезията става бойно поле, както и самият свят. Тя е терен, на който се извършват военни действия непрекъснато", подчерта Петър Чухов. "Няма как поезията не само съдържателно, но и като някакъв тип общуване между творците да не отразява стремежа да се обособиш, да се противопоставиш на някого, или да се защитаваш", допълни той.

Върху темата за войната и мира беше фокусирано и лятното издание на формата "Литературни срещи", за което разказа Лилия Трифонова. То се състоя в рамките на тазгодишния "Малък сезон" на Театрална работилница "Сфумато", който продължава до 3 юли.

"Поезията в това време помага. Дори е още по-нужна в тези моменти според мен. Именно защото успява да катализира, да задвижи една преработка на случващото се. Нещо, което само изкуството може да направи в периоди на криза, на война", посочи Лилия Трифонова.

И още в интригуващата дискусия:

● Кое обединява поетиките на авторите в студиото?
● Какво вдъхновява съвременните ни поети?
● Лукс ли е поезията, или е необходимост?

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Снимка – ars-scribens.com
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10

Минивселени в орех

Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството.  Минивселената в..

публикувано на 18.08.25 в 08:12
Галина Узунова (вляво) и Невена Праматарова

Изкуство и екология: творчество с мисия

Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..

публикувано на 17.08.25 в 09:05

Дантелата като занаят

За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..

публикувано на 16.08.25 в 17:10

"Тракийски мистерии" оживяват в интерактивни спектакли на Академия "Орфика"

Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..

публикувано на 16.08.25 в 12:15