Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

#artscience: Научно-творческа резиденция в музея

19
Снимка: Боряна Пандова

"Освен за конкретната дисциплина, по която се обучава, учащият, който не иска да остане посредствен, е длъжен да знае по нещо за всичко" твърди Сантяго Рамон и Кахал, смятан за основоположник на неврологията, страстен читател, любител фотограф и художник, чиито илюстрации до днес се използват в учебниците по медицина.

170 години по-късно, макар да говорим все по-често за интердисциплинарност, не е лесно за учен или обучаващ се да се откъсне дори за малко от непосредствената си сфера на дейност. Затова инициативи като първата по рода си у нас Научно-творческа резиденция в музея са особено ценни.


Половин година студенти от магистърска програма "Дигитални изкуства" на Национална художествена академия работиха с научни ментори и изследователи от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН.

Изложбата с работи на студентите се открива на 17 юли, понеделник, в Националния природо-научен музей.

За ролята и значението на подобни сътрудничества и за това какво научиха едни от други студентите художници и учените разказват проф. Венелин Шурелов, съосновател и ръководител на магистърска програма "Дигитални изкуства" в НХА, ръководителката на artscience Нора Караламбева и Владимир Николов, един от научните ментори в програмата.



Четирите творби на студенти от Националната художествена академия, които ще бъдат показани, са създадени под менторството на научни ръководители от БАН и вплитат научни теми и методология, артистични изразни средства и нови технологии. Те ще могат да бъдат видени и преживени под формата на иновативни арт инсталации, даващи възможност на посетителите по атрактивен и достъпен начин да се докоснат до изследванията на Националния природонаучен музей – БАН (НПМ-БАН) и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН (ИБЕИ-БАН) – домакини в интердисциплинарната #artscience резиденция.


"Невидими връзки" представя взаимовръзката между човека и природата в пространството на зала "Птици".
Посредством звукови системи, активирани чрез сензори, визуалният артист Йоана-София Вангелова под научното менторство на ас. Асен Игнатов, НПМ-БАН, "одушевява" експонираните препарати на птици, представители на биоразноoбразието в България.

Видеоинсталацията "Обвивки" поставя въпроса за негативното въздействие на човека върху едни от най-застрашените влечуги в България – сухоземните костенурки.
В проекта си визуалният артист Ралица Георгиева с научен ментор гл. ас. д-р Емилия Вачева, ИБЕИ-БАН, наслагва заснет и фрагментиран човешки образ върху мозайка от метални листове във формата на коруба на костенурка.


• С творбата "Наслоено време" визуалният артист Люба Мазнова с научен ментор Владимир Николов, НПМ-БАН, приканва публиката да отправи любопитен поглед към дълбините на земната история и я предизвиква да се замисли за мястото на всеки един от нас тук и сега, както и за следите, които оставяме след себе си. За да постигне това, авторката използва библиотеката за уеб-базирани произведения p5.js, чрез която създава една постоянно развиваща се визуализация на геоложките процеси и тектонските цикли.

Инсталацията "еco.exe" на визуалния артист Таня Неделчева с научен ментор д-р Сълза Палпурина, НПМ-БАН, предлага художествен прочит на симбиозата между растения и гъби, като проследява процесите им на развитие и взаимодействие в рамките на едно на пръв поглед ограничено пространство, но всъщност представляващо малка екосистема. Авторката прилага комбинация от дигитална медия – проектирана анимация и биологични материали, които учените събират на терен.

Снимки: Боряна Пандова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мароканските влакове са редовни, евтини и удобни

В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но спомена, че от Рабат до Казабланка е отишла с влак. Сигурно и във вашето съзнание  изниква картина как по покривите на вагоните като в Азия се возят хора, а между два коловоза се предават торби,..

публикувано на 04.05.25 в 13:15
Юлияна Атанасова

Нетуберкулозните микобактерии са навсякъде около нас, но учените ги откриват и лекуват

Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..

публикувано на 02.05.25 в 18:00
Килимът

В Антигуа "постилат" килими от цветя и пясък

Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..

публикувано на 01.05.25 в 17:28
Диляна Денева

Как да осигурим среда, в която всеки да бъде включен

Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..

обновено на 01.05.25 в 10:28

Когато тялото говори: сигналите на вагусния нерв

В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..

обновено на 29.04.25 в 12:54