Документална изложба по повод 120 години дипломатически отношения между България и САЩ

Роля за "откриването на Америка" от българите има и Славейковата библия. Тя е издадената през 1871 г. в Цариград, преведена от Христодул Костович Сичан-Николов, д-р Илайъс Ригс, д-р Албърт Лонг и Петко Славейков. 

Освен дипломатическите отношения между двете страни, изложбата разглежда и развитието на т. нар. американска мечта сред българите. Особено място в нея е отделено на двустранните отношения между България и САЩ през последните 20 години.

На свой ред проф. Никола Алтънков коментира, че САЩ има известен пиатет, който е труден за разгадаване. Американците имат особено отношение към България. То се отличава от това, което имат към останалите страни от Балканите. Той припомни ролята на САЩ за преодоляването на националната катастрофа след подписването на Ньойския мирен договор.

"През превратностите на времето до мен достигнаха дневниците на моя прадядо Илия Кютукчиев, учил в Американския колеж и Американския духовен колеж в Самоков. Той е българин от Македония и онова, което научава в колежа му дава възможност да знае много“, казва Ралица Базайтова. Тя изрази желанието си да дари дневника на своя прадядо на държавния архив, защото така те ще получат нов живот.

През 1950 г. правителството на България обвинява американския пълномощен министър Хийт в шпионаж и на 19 януари го обявява за персона нон грата. България късо дипломатически отношения със САЩ. В запис бе представена извадка от идеологически мотивираните изказвания по БНР на тогавашните партийни функционери Орлин Василев, Георги Караславов и Христо Радевски .

По телефона писателят Емил Андреев разказа за едно свръх екзотично пътуване на Джон Кенеди много преди да се превърне в 35 - ият президент на САЩ. Историята е описана в книгата "Боби Блажения и другия американец".

През 1939 г. Америка е залята от огромно количество фалшиви райхсмарки. Войната все още не е започнала и президентът Рузвелт се чуди какво се случва. Естествено  разузнаването работи. Той решава да използва едно приятелство и моли бащата на Джон Кенеди по това време е извънреден и пълномощен посланик във Великобритания за помощ. Младият Кенеди, който е студент тогава заедно с негов приятел са изпратени да се разходят из Европа и да се приберат през Турция. Целта е да се види какви са настроенията в различните европейски държави.

В средата на август 1939 г. младият Джон Кенеди пристига с кораб от Виена в Лом. Остава две вечери преди да продължи към Истанбул.  Случайно се запозната с едно ломско момиче, с което успява да общува - с жестове, мимики и думи на немски и френски.

След години, вече като президент, Кенеди признава пред българския представител в ООН Петър Вутов, че в крайдунавския град е срещнал красиво момиче със стройна фигура, грациозна походка, матово, обгоряло от слънцето лице, пламтящи очи и буйни къдрави коси. Историята е потвърдена и Любомир Попов, който е посланик по това време в Ню Йорк. Той е човекът, който се е срещал няколко пъти с Кенеди.

"Има сведения, че когато Рузвелт умра на бюрото му намират разтворена книгата на Стоян Христов "This is my country“. Христов е българин от Македония и пише своите спомени за емигрантските си години в Америка", посочва проф. Иван Илчев.

  Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.