Завистта и клеветата

В днешното евангелско четиво Христос излекува двама слепци и един, обхванат от бяс ням човек. За Сина Божи, Който е Лекар на душите и телата, това не е първото изцеление. Прави впечатление не отричането на безспорното чудо, а неговото обяснение. Фарисеите – учените на онова време, не искат в гордостта си да признаят очевидното и го отдават на бесовския княз. Още от евангелието виждаме, че и тогава има духовно слепи. Телесната може да се компенсира. Духовната унищожава човека като личност. Очите на слепците, излекувани от Христос се отварят за заобикалящия ги свят, но духовните очи на фарисеите остават затворени.

Множество са физическите недъзи, които Христос облекчава, но винаги показва, че истинският носител на болестта е греха. В случая болестта на фарисеите е завистта – оръжието им е клевета. Не само любителите на операта познават арията на клеветата от "Севилският бръснар". Не сме ли днес свидетели на множество клеветнически похвати и слухове? Да! Клеветата е сестра на подлостта. Заблудата със своята необективна полуистина нанася значително по-големи вреди от самота изкушение да извършиш зло. В обществото под прицела на тези прийоми са обикновено изтъкнати личности, но не само. Иисус ни дава идеален пример как да постъпваме с клеветниците, като продължава да проповядва благовестието Си по градове и села. Заедно с д-р Жасмина Донкова, богослов разговаряме за завистта и клеветата в наши дни.