Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мирослав Момински:

Любов през обектива

За говорещата фотография, любовта към Родопите и семейството.

13
Снимка: Личен архив - Мирослав Момински

Това е един разказ за говорещата фотография, която Мирослав Момински близо 13 години събира парченце по парченце минало и настояще в Родопа планина. Той споделя за движещата сила, за пътеките, за кадъра и за красотата. Автор е на фотоалбума "Родопа планина – една голяма любов“.

"Родопите имат до някъде тъжна красота, защото самото време което успявам да запечатам безвъзвратно си отива. За това направих тази книга, за да мога по някакъв начин тази частичка от това време да я превърна във вечност, за да може да остане за поколенията".

Това казва в интервю за БНР фотографът Мирослав Момински. 

Книгата съдържа 263 фотографии, придружени с разкази. Как думите идват под определена фотография или те не стигат, за да изразят емоцията от кадъра?


"Със сигурност думите не стигат. Аз не съм писател, не съм литератор, но с някаква моя емоция съм се опитал да предам и с мои думи по някакъв начин изживяното", споделя фотографът.

Самите фотографии сами разказват, човек трябва да потъне в книгата и да разглежда бавно и внимателно, за да може да се потопи в атмосферата и в живота. Да усети емоцията, не само неговата, но и на хората, които е снимал. 


Събира снимките в книга, защото тя е трайна, за разлика от публикуваното в социалните мрежи, което винаги може да се разпилее. Мирослав Момински посочва, че е много ценно, защото ние сме преходни, а след мен ще остане нещо за по-дълго време. 

Преди 15 години за първи път посещава Родопите и от тогава знае, че не може без тях.

"Когато се сменят сезоните е много красиво. Пролетта има интересен контраст, зимата също, това е по - графичен сезон. Есента е неописуемо красива. Там багрите са вълшебни. Лятото е малко скучно, но пак е красиво. Хората имат работа и може да се снима бита. Родопа е многолика планина“, пояснява фотографът.

Хората са душата на тази планина. Те са своеобразен мост между миналото и съвремието. Планината е запазила хората с големи души, с отворени сърца, които са и много гостоприемни. 


Мирослав Момински се надява малката му дъщеря да обикне Родопа планина, през есента й престои пътуване до там.

След 21 години прекарани в МВР, Мирослав Момински анализира хората и тяхното поведение. Споделя, че е до някъде е станал психолог, но същото така е прекалено внимателен към близките си, защото е видял доста нелепи неща. А за фотографията, твърди че е вродена. Тя е вътрешно усещане.

"Това е един своеобразен портрет на Родопите, който съм сглобил  през годините", казва още фотографът.

През миналата година Мирослав Момински покрива всички критерии и е артист Excellence FIAP – Gold, най-високо звание, което присъжда Международната федерация за фотографско изкуство. Той е първият и единствен българин засега, който е постигнал това, а званието му беше връчено през юни месец на специална церемония в пловдивската Градска художествена галерия.
Фотоалбум „Родопа планина – една голяма любов“ - Мирослав Момински
Посланието 

"Да си отворят очите и да виждат. Да виждат и да усещат", посочва Мирослав Момински.

Чуйте целия разговор в звуковия файл. 

Мирослав Момински е един от най-награждаваните български фотографи. Работи 20 години като криминалист в ОДМВР – Велико Търново, а след това 1 година в РПУ в Поморие. През 2018 г. напуска системата. Носител е на редица медали и награди в международни салони, които му носят почетното звание артист на FIAP. Автор е на фотоалбума "Родопа планина – една голяма любов“. Живее в Равда и се занимава с търговска дейност. И разбира се е посветил на семейството си.
Снимки - личен архив на Мирослав Момински 
По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Усещането за кино на Александър Трифонов

Трябва да харесваш това, което правиш, да си му отдаден, а и да имаш доза талант. Когато обаче те позиционират в кадър, ти остава само едно – да вярваш в човека, когото си в този момент. Така Александър Трифонов вижда актьорската игра. Според него има два варианта за пресъздаване на един образ – при единия, обличайки си костюма – актьорът става..

публикувано на 26.12.24 в 17:40

Японска калиграфия и абстрактен експресионизъм в изложбата "Състояния" на Венелина Петкова и Богдан Богдев

"Състояния" е изложба на Венелина Петкова и Богдан Богдев, която съчетава японска калиграфия и монохромен абстрактен експресионизъм. Авторите представят своите вътрешни светове чрез търсения, заредени с лични психологически подпластове. Това са изкуства на "потока", "танца на четката" и "танца на ума", чиято дълбочина може да бъде магична, а..

публикувано на 26.12.24 в 13:35

Софроний – грешник, светец или екшън герой?

"Да откриеш Софроний. Грешник, светец или екшън герой" е третата книга от авторската поредица на Искрен Красимиров, посветена на българските национални герои. Тя идва след дебюта "Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи" и "Да предадеш Левски. Конспирации, издайници, пари". Авторът проследява живота и делото на Софроний в опит да го постави на..

публикувано на 25.12.24 в 11:09
Георги Тошев

Георги Тошев посвети книга на Лили Иванова

Дни след големия концерт на Лили Иванова излезе книгата "Лили" – истинско полиграфическо бижу, документален разказ на журналиста Георги Тошев, посветен на българската естрада и специално на Лили Иванова. С непреклонна амбиция и стремеж към съвършенство малката Лили се превръща в голяма- напуска родния си град Кубрат, за да застане под..

публикувано на 24.12.24 в 16:12

Коледа и Ханука – тази година ще празнуваме в един ден

Чудото на Ханука за древните евреи се е случило през 164 г. пр. н. е. в храма на Ерусалим. По това време еврейската земя е управлявана от нашествениците от Елада. Те ограбили храма и принудили евреите да се срамуват от своите вярвания. Ханука се родее и с думата "освобождаване". И това ѝ придава специално значение, защото този празник символизира..

публикувано на 24.12.24 в 15:28