Традиционните храни на българите имат дълга и богата история, насочена към усъвършенстването на вкуса и запазването на хранителните качества през вековете. От древни времена нашият народ е полагал грижи за земеделие, скотовъдство и лов, което е предопределило диверсификацията на храните в региона.
Ето какво разказва в ефира на “Нашият ден“ Стефан Стефанов, който отговаря за храната на територията на “Историческия парк“ в село Неофит Рилски:
Траките, които населяват земите през четвърти и трети век преди новата ера, притежават богатство от знания за отглеждането на разнообразни култури. Те успешно произвеждат житни култури като жито, лимец и ечемик. За да запазят храната си, те използват подземни стаи като фризери. Такива подземни стаи, които днес можем да наречем "изби", се използват за съхранение на продуктите и поддържане на тяхната свежест.
През 1870 г., когато България все още е под Османско робство, излиза първата книга с български рецепти, издадена от Славейков. В нея са описани различни рецепти и начини на приготвяне на храни и напитки, които отразяват традициите и културата на българите.
Сред най-характерните традиционни храни за българите са солените и сладките баници, зелевите сърми, мусаката и киселото мляко. Тези ястия са част от националния кулинарен наследство и са налице в много домакинства и ресторанти в страната.
Интересното е, че преди години българите съчетавали храните си така, че са имали едни от най-дългите животни столетници на континента. Това свидетелства за здравословния начин на живот и уменията на нашите предци да използват природните продукти, за да създадат хранително богати и вкусни ястия.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“...
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
