Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Непремълчаната история

Илинденско-преображенското въстание – следи в националното съзнание

Поборници
Снимка: БГНЕС

120-годишнината от Илинденско-преображенското въстание стана повод да се освети събитието от много страни, сред които закономерно преобладава историческата. Но е интересно и как се интерпретира събитието, защото самите интерпретации стават събития. В тази връзка поглеждаме към най-ярките форми на интерпретация – тези на изкуството. Какви песни, стихотворения, филми и романи възникват покрай въстанието, какви знаци оставя това в националната памет?

Говорим за тетралогията на Димитър Талев, за хайдушките стихотворения на Яворов, за филма на Георги Дюлгеров "Мера според мера", за "Солунските съзаклятници" на Георги Данаилов. Става дума и за съдбата на участвали във въстанието творци.  Събеседници са кинокритикът проф. Божидар Манов, потомък на македонския поборник Теохар Попмихайлов, литературният изследовател Ангел Малинов, политологът, философът и журналистът Веселин Стойнев.

Божидар Манов разказва в детайли за две от най-знаковите произведения по темата – романа на Свобода Бъчварова – "Литургия за Илинден" и създадения по него филм на Георги Дюлгеров "Мера според мера". Ангел Малинов анализира четиритомника на Талев, и цитира произведението, за да докаже тежките съмнения на самия Талев за възможното бъдещо единение на народа ни, а Веселин Стойнев обръща внимание на все по-засилващото се внимание на революционерите към възможния отзвук на техните действия в останалата част на света. И тримата събеседници стигат до извода, че правилните интерпретации на историческите събития следва да се ръководят от патриотични мотиви, но и да избягват ожесточаващи или водещи към радикализъм и тероризъм послания.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доктор Стефания Каменова

Изложба в Природонаучния музей разкрива възможностите на геномиката

"Природата все още не е разкодирана, но ние учените продължаваме да работи за това, защото това са въпроси свързани най-вече с опазване на биоразнообразието. Наистина можем да говорим за геномна революция, защото за първи път ние изследователите и еколозите имаме на разположение един набор от инструменти, които можем да наречем геномни и те не са..

публикувано на 04.10.25 в 17:40

Чистернино – раят на месоядните

Днес ще ви водя в рая на месоядните. Чистернино е живописно градче в Пулия, Южна Италия. Бели каменни къщи, калдъръмени улички, скрити площадчета, които изникват внезапно пред погледа, и исторически църкви привличат туристи през цялата година, но през лятото те прииждат с евтините полети от Бари и акостиралите в Бриндизи яхти. С какво е чак толкова..

публикувано на 03.10.25 в 16:05
Стефан Виет

Стефан Виет – първият инфлуенсър с увреждания у нас

Той се казва Стефан Виет. Приел е за своя мисия да огласява проблемите на хората в колички пред широката общественост. Прави го посредством видеоклипове в социалните мрежи, в които показва различни ситуации от ежедневието и бита на човек, принуден да живее по този начин. Определя себе си като мечтател с големи амбиции. Проявление на тези амбиции..

публикувано на 03.10.25 в 15:10

Честване на 225 години от рождението на Колю Фичето събра учени на национална конференция

Дряново отново е център на науката и културата. От 1 до 3 октомври Историческият музей в града посреща участниците в националната научна конференция "Епохи, личности, памет". Форумът, който тази година има своето четвърто издание, ще събере близо 50 учени, университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цялата страна. Те ще..

публикувано на 02.10.25 в 18:25

Българският принос в изучаването на Антарктида – 3 епизод: Завършен и открит е новия лабораторен блок на българската база

Една от основните задачи в 33-ата българска антарктическа експедиция, извън научната дейност, е завършването на сградата на новия лабораторен блок, каза Камен Недков – командир на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и още споделя командирът на базата. Това е вторият етап от построяването на лабораторния блок и..

публикувано на 01.10.25 в 12:45