Пропастта между нас и Бога

В 11-ата неделя след Петдесетница евангелско четиво е една притча, разказана от Христос, в която един господар опрощава дълга на своя слуга, а от своя страна слугата хвърля в тъмница свой длъжник за значително по-малка сума. Спасителят завършва притчата с думите: "Тъй и Моят Отец небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията".

В този разказ се разкрива отношението на Бог към нас и отношенията помежду ни. Очевидно е, че в притчата Бог е представен като царя, а в немилостивия слуга може да се види всеки един от нас в една или друга подобна ситуация. Бог е готов да прости всеки наш грях, стига да се покаем за него и ние помежду си прощаваме много по-трудно. Защо? 

С всяка своя стъпка вместо да се приближаваме към Бога, ние като че ли с удоволствие създаваме пропаст между нас. Наистина по-лесно и по-приятно се върви по друма, в който няма ограничения, няма табута и всичко е позволено. Но докога? Знаем, че Божията милост е безпределна, но все пак не може непрестанно да злоупотребяваме с нея, тъй като в един момент ще ни достигне справедливото Божие наказание. За пропастта между нас и Бога и възможността тя да бъде преодоляна разговаряме с проф. Иван Желев, дългогодишен преподавател по Нов Завет.

Християнска поезия: 
Стихотворението "Старата икона" от Григор Угаров, в изпълнение на актьора Ириней Константинов.