Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Артефир" директно от Созопол

"Аполония" 2023 предлага "Великденско вино"

Постановката по текстове на Константин Илиев и режисирана от Явор Гърдев се игра в третия ден на Празниците на изкуствата

Снимка: nationaltheatre.bg

"Великденско вино" се постави на сцената на 39-ата "Аполония" в Созопол. Публиката на Празниците на изкуствата гледа Владо Пенев в ролята на поп Кръстьо Никифоров, обявен за предателя на Левски.

"Това е пиеса, която се занимава с някакви много основни въпроси на съществуването, на идентичността и на моралната идентичност, защото и такава има" – каза в "Артефир" режисьорът на постановката Явор Гърдев. – "Мисля, че това е главното за поп Кръстьо, това е нещото, с което той не може по никакъв начин да се съгласи, не може да се успокои по отношение на него – дали е предател, или не е предател. Това става централен въпрос на съществуването му и по някакъв начин го мъчи до края на дните му."

Драматург на постановката на Народния театър е Константин Илиев, а сценограф – Павел Койчев. Историята в нея ни разказва за един ден от живота на поп Кръстьо, ден, в който питането "Защо му е тоз живот?" не го оставя на мира.

Сутринта на Великден църквата "Успение Богородично" в Ловеч, в която той служи, е празна и литургията не може да се състои. Виното - Христовата кръв, и хлябът - Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо Никифоров е предателят на Левски, е накарал всички жители на града да отидат в другата църква. Без значение дали обвинението е вярно или не. Поп Кръстьо е останал сам със своя ням клисар и не спира да говори за онова, което тормози душата му. Той е изпаднал в морално базова дилема, която се оказва непреодолима.

Според Явор Гърдев, за да узнаеш дали си предател, е много важно преди всичко да разбереш дали всъщност си бил лоялен на нещо. Точно този аспект на нещата прави ситуацията на поп Кръстьо сложна, защото той е бил много деен член на Революционния комитет и лоялен човек на Левски.

"Това е използвано по един великолепен начин от драматурга Константин Илиев, който разгръща своята фикция около това, което се случва, върху много точни обстоятелства от живота и на Левски, и на поп Кръстьо. Така че тази фикция става максимално правдоподобна, макар отново да нямаме достатъчно информация, за да знаем какви точно са били дилемите и дали поп Кръстьо има нещо общо с предателството. Във всеки случай обаче дори и да няма, има една такава поредица от обстоятелства около него, която той през цялото време, възстановявайки в съзнанието си, започва да разбира по какъв начин е подпомогнала пленяването на Апостола и започва да се чувства виновен – независимо от това дали самият е пряко предател, или не е – и за един вид неволно съучастие в това нещо. Това също е много мъчително, защото ако знаеш, че нещо е могло да бъде предотвратено, ако си действал по друг начин, тогава също моралният казус е много тежък, а неговият е такъв", допълни Явор Гърдев.

Според него това е тема, която ангажира дори най-нехайните към собствената си история или историята на собствения си народ хора. Тя е паралел с един много голям наратив – този за Христос, и когато тези два разказа се срещнат по начина, по който ги среща Константин Илиев, това поражда любопитство и пиетет.

Това, което занимава най-много режисьора по отношение на темата, е по какъв начин е възможен в днешно време този каноничен исторически наратив, с който сме свикнали, и доколко той може да бъде ревизиран и преоценяван. Гърдев е на мнение, че много хора се страхуват от ревизиране на историята, а тя всъщност е точно това – една постоянна ревизия. Тя никога не успява да съвпадне със събитието и пряко да го отрази, а винаги е постфактум, поради което се превръща в разказ, чиято степен на съответствие с това, което действително се е случвало, много варира.

В звуковия файл Явор Гърдев говори още за:
- двойнствената функция на виното;
- изборът да съпреживееш случващото се на сцената;
- и за това трябва ли да се притесняваме от степента на вулгаризация на свещеното.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Започва VI Фестивал на авторския театър

Шестото издание на Фестивала на авторския театър ФАТ ще се проведе от 21 до 23 ноември в Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала". Организатори са сдружение "Творци" и Театър "Драмеди". Официалното откриване е от 19 часа с премиерния спектакъл "Замъци в небето" на Атом театър. В тазгодишното издание зрителите ще..

публикувано на 20.11.25 в 16:14
Мария Мутафчиева - Мери

“Непознати улици” с девето издание

Започва Деветото издание на Националния поетичен конкурс за млади автори "Непознати улици". До 30 ноември ученици от цялата страна могат да изпратят своите стихотворения. Жури ще отличи първите трима в категориите от VII до IX класи от X до XII клас. Финалът на конкурса ще бъде на 9 декември от 16 часа на Панаира на книгата в НДК, а избраните творби..

публикувано на 20.11.25 в 15:25

Две важни книги за българската китаистика и култура

В Центъра за източни езици и култури бяха представени две книги на д-р Теодора Куцарова, автор и преводач, с участието на проф. Гергана Русева, доц. д-р Антония Цанкова и издателя Любен Козарев. Теодора Куцарова е превела от старокитайски език на оригинала и коментарите, XI в.пр.н.е., Книга първа. Тя "съдържа първия научен превод от..

публикувано на 20.11.25 в 13:50

"Бели ветрове" – фантастична история по текстовете на български народни песни

Излезе от печат първият роман на Мария Македонска "Бели ветрове". Всяка от главите в романа е вдъхновена от народна песен, разказваща основни митове в българския фолклор. През фантастично дългия си живот, който се простира между различни исторически епохи, главната героиня Магда среща Чумата, самодиви, Крали Марко, змейове, речни духове и всякакви..

публикувано на 20.11.25 в 13:05
Покана за събитието

Как ИИ променя литературата? Дискусии от Thinking Literature in Translation

Конференцията Thinking Literature in Translation, проведена на 13–14 ноември в Зала "Алма Алтер" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", се очерта като едно от най-мащабните професионални събития за годината в областта на литературата и книгоиздаването. Събитието събра 40 специалисти от 13 европейски държави, за да обсъдят актуалните..

обновено на 20.11.25 в 12:22