"Великденско вино" се постави на сцената на 39-ата "Аполония" в Созопол. Публиката на Празниците на изкуствата гледа Владо Пенев в ролята на поп Кръстьо Никифоров, обявен за предателя на Левски.
"Това е пиеса, която се занимава с някакви много основни въпроси на съществуването, на идентичността и на моралната идентичност, защото и такава има" – каза в "Артефир" режисьорът на постановката Явор Гърдев. – "Мисля, че това е главното за поп Кръстьо, това е нещото, с което той не може по никакъв начин да се съгласи, не може да се успокои по отношение на него – дали е предател, или не е предател. Това става централен въпрос на съществуването му и по някакъв начин го мъчи до края на дните му."
Драматург на постановката на Народния театър е Константин Илиев, а сценограф – Павел Койчев. Историята в нея ни разказва за един ден от живота на поп Кръстьо, ден, в който питането "Защо му е тоз живот?" не го оставя на мира.
Сутринта на Великден църквата "Успение Богородично" в Ловеч, в която той служи, е празна и литургията не може да се състои. Виното - Христовата кръв, и хлябът - Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо Никифоров е предателят на Левски, е накарал всички жители на града да отидат в другата църква. Без значение дали обвинението е вярно или не. Поп Кръстьо е останал сам със своя ням клисар и не спира да говори за онова, което тормози душата му. Той е изпаднал в морално базова дилема, която се оказва непреодолима.
Според Явор Гърдев, за да узнаеш дали си предател, е много важно преди всичко да разбереш дали всъщност си бил лоялен на нещо. Точно този аспект на нещата прави ситуацията на поп Кръстьо сложна, защото той е бил много деен член на Революционния комитет и лоялен човек на Левски.
"Това е използвано по един великолепен начин от драматурга Константин Илиев, който разгръща своята фикция около това, което се случва, върху много точни обстоятелства от живота и на Левски, и на поп Кръстьо. Така че тази фикция става максимално правдоподобна, макар отново да нямаме достатъчно информация, за да знаем какви точно са били дилемите и дали поп Кръстьо има нещо общо с предателството. Във всеки случай обаче дори и да няма, има една такава поредица от обстоятелства около него, която той през цялото време, възстановявайки в съзнанието си, започва да разбира по какъв начин е подпомогнала пленяването на Апостола и започва да се чувства виновен – независимо от това дали самият е пряко предател, или не е – и за един вид неволно съучастие в това нещо. Това също е много мъчително, защото ако знаеш, че нещо е могло да бъде предотвратено, ако си действал по друг начин, тогава също моралният казус е много тежък, а неговият е такъв", допълни Явор Гърдев.
Според него това е тема, която ангажира дори най-нехайните към собствената си история или историята на собствения си народ хора. Тя е паралел с един много голям наратив – този за Христос, и когато тези два разказа се срещнат по начина, по който ги среща Константин Илиев, това поражда любопитство и пиетет.
Това, което занимава най-много режисьора по отношение на темата, е по какъв начин е възможен в днешно време този каноничен исторически наратив, с който сме свикнали, и доколко той може да бъде ревизиран и преоценяван. Гърдев е на мнение, че много хора се страхуват от ревизиране на историята, а тя всъщност е точно това – една постоянна ревизия. Тя никога не успява да съвпадне със събитието и пряко да го отрази, а винаги е постфактум, поради което се превръща в разказ, чиято степен на съответствие с това, което действително се е случвало, много варира.
В звуковия файл Явор Гърдев говори още за:
- двойнствената функция на виното;
- изборът да съпреживееш случващото се на сцената;
- и за това трябва ли да се притесняваме от степента на вулгаризация на свещеното.
"Семейно радио" излъчва от Художествената галерия "Проф. Васил Захариев" в Самоков по време на Международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев", който се провежда в Боровец от 1 до 6 август. Събеседници в подвижното студио на БНР са: кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов със съпругата си Любослава, директорът на фестивала д-р Таня Илиева с дъщеря..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това "почти", за тях и за много друго ще разкажем в неделя (3 август) веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: • Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос",..
Фондацията е основана през 2007 година от американската писателка Елизабет Костова заедно със Светлозар Желев. Оттогава дейността ѝ се разширява в посока на запознаване на света със съвременните български автори и техните творби чрез преводи и издаване, иницииране на международен обмен и сътрудничество между писатели с възможности за творческото им..
"Болестта е нощта на живота, тежко поданство. Всички имаме по рождение двойно гражданство: в царството на здравите и в царството на болните. И макар че предпочитаме да си служим само с по-добрия паспорт, всеки рано или късно е принуден поне за кратко да се легитимира като поданик на другото царство", пише – както я нарича "Ню Йорк Таймс – "тъмната..
В литературния салон на "Хумор и сатира" този път сме подготвили изключително разнообразна колекция текстове. От Вазов и Чудомир, от Чапек и Мрожек. Истинска наслада за душата! Ироничния, цветен език на Вазов, парадоксалната образност на Чапек, абсурдния хумор на Мрожек – всичкото това удоволствие е обединено от темата за животните в света на..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
"Болестта е нощта на живота, тежко поданство. Всички имаме по рождение двойно гражданство: в царството на здравите и в царството на болните. И макар че..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg