Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Татяна Йорданова

Аптека на д-р Антониадис в Пловдив

Старинната пловдивска аптека е превърната музей “Хипократ”, който разказва историята на модерната фармация

Старата аптека на д-р Сотир Антониади в Архитектурно-историческия резерват "Старинен Пловдив“
Снимка: plovdivtime.bg

Ако днес ни се наложи да отидем в аптеката за някакво лекарство, можем да го правим по всяко време на денонощието, дори без да изминем километър в големите градове. В миналото не е било така. На времето аптеките са били възловите места в града, а съдържателите им едни от най-влиятелните хора. 

В началото на XX век в Пловдив аптеките са били четири. А през 1930 г. те вече са десет.

Къщата на д-р Сотир Антониадис започнала да работи като аптека през 1872 г. и така  до 1947 г. Била е след най-модерно оборудваните аптеки в Пловдив за времето си. От 1981 г. тук се помещава единствената по рода си в страната музейна фармацевтична сбирка, където посетителите могат да се потопят в епохата на медицината и фармацията от времето на Българското възраждане до началото на миналия век.

Днес старинната аптека е превърната музей "Хипократ", който разказва историята за прохождането на модерната фармация.

"Става въпрос за аптеки, които се отварят от доктори и фармацевти завършили своето академично образование в Западна Европа".

Това казва в интервю за БНР Татяна Йорданова от Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив".

Тя допълва, че медицината и фармацията са били много тясно свързани тогава. В началото е имало и домашни аптеки към техните кабинети, където са преглеждали. Наричали са ги "спицерии", а впоследствие са отваряли публични аптеки.

Старата аптека на д-р Сотир Антониади в Архитектурно-историческия резерват Старинен Пловдив
Старата аптека на д-р Сотир Антониади в Архитектурно-историческия резерват Старинен Пловдив

 Дипломираният във Виена лекар Сотир Антониадис открива една от първите аптеки в Пловдив. Преди да се завърне в родината си е работил две години в Париж. Фамилията на фармацевта издава, че той е от гръцки произход. Роден е през 1843 г.  в днешния Асеновград, който до  се е наричал Станимака. Учи в централното гръцко училище в Пловдив, а после завършва гимназия в Атина. След това учи медицина във Виена и 2 години работи в Париж. След завръщането си става депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а през 1885г. е избран в Народното събрание на Княжество България. През 1883 г. за няколко месеца е изпълняващ длъжността кмет на град Пловдив. През 1915 г. се преселва в Гърция и  живее там до смъртта си през 1928 г.

Снимката е илюстративна
Снимката е илюстративна

В приземието на възрожденския си дом в Стария град Сотир Анотниадис забърквал лекове на основата на народната медицина, но и създавал нови лекарствени форми като таблетки, хапчета, глобули, свещички.

Първият етаж в някогашния му дом сега приютява търговско помещение и малка стая, наречена ахтарница, с прибори и съдове за направата на лекарства. На горния етаж се разполага същинският музей, с един от най-интересните си експонати – т.нар. царска вазерия от 1890 г. с порцеланови буркани, в които се приготвяли илачите за семейството на цар Фердинанд.

Медикаментите са се приготвяли в аптеката само от натурални продукти без никаква синтетика, споделя Татяна Йорданова. Фармацевтите от онази епоха  са използвали рецептурници, изпълнявайки дозите до последния милиграм, но те са били наясно с традициите, прилагани от лечители, знахари и билкари.

Тя допълва, че за изработката на 50 таблетки, тогава са били нужни близо три часа. Тогава чираците са били сериозна необходимост. Оказва се, че някои от тях чираци отиват да учат фармация в Западна Европа.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Не за едната заплата само

В редакция "Хумор и сатира" не сме такива хора, но знаем истински случаи на хора, които работят с удоволствие и без заплата. Освен за тях, в неделя веднага след новините в 18 часа можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", които в чест на Деня на българските зоопаркове разказват за животни. -..

публикувано на 16.05.25 в 17:25
Доц. Ралица Ганева

Доц. Ралица Ганева: България не само не прибързва с еврото, тя закъснява

Евроскептичните гласове казват, че гражданите ще обеднеят, ако бъде прието еврото у нас. Допълват, че България не е готова, че Европейският съюз е потъващ кораб, че страната ни не изпълнява критериите наистина и лъже Европейската комисия за бюджета, който е представила. Как можем да обясним на гражданите доколко изброените тези имат основания,..

публикувано на 16.05.25 в 16:45
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Какво да направят наследниците на имущество със значителни задължения

Какво да направят наследниците при наследяване на имущество, в което има значителни задължения?  Какво означава да приемеш наследството от своя наследодател? Как може да стане това? Какво означава да приемеш наследството под опис?   Какво може да направи един наследник, наследил освен права, включени в наследството, също така и парични  задължения..

публикувано на 16.05.25 в 14:35
адв. Петър Николов и Анелия Торошанова

Как да защитим правата си, когато ЧСИ запорира сметките и имуществото ни

Как да защитим правата си, когато частен съдебен изпълнител (ЧСИ) запорира сметките и имуществото ни? Може ли ЧСИ заедно с полиция да влезе в жилището в наше отсъствие и да опише и изземе вещи?  Коментар на адв. Петър Николов , консултант на предаването "Законът и Темида": "Много е важно гражданите да са абсолютно сигурни, че частен съдебен изпълнител..

публикувано на 16.05.25 в 13:35

ЕК: България не е транспонирала правилно Директивата за правото на достъп до адвокат

Европейската комисия даде България на Съда на ЕС по два случая. Първият иск е за неправилно транспониране на правилата за правото на адвокат, а вторият – на правилата на ЕС за таксите за изминато разстояние и винетките.  България не е транспонирала правилно в националното си законодателство Директивата за правото на достъп до адвокат и осъществяване на..

публикувано на 16.05.25 в 12:45