Бунтовник през целия си живот, още през 1998 година Ваклуш Толев внася в ООН идеята си да има клауза не само за защита на правата на човека, но и за защита на душата му. Днес имаме възможност да гледаме филм, посветен на стогодишнината от рождението на тази интересна и загадъчна личност, една от малкото такива в България, за този духовен учител и мъдрец. Филм, който проследява житейския път и идеите на "Ваклуш".
"Той беше личност, която нямаше прегради в мисленето и идеите си", казва режисьорът Николай Василев, който прекарва двайсет години в заснемане на уникални документални кадри от живота на Ваклуш. Според него концепциите на мъдреца ще променят света. В своята същност те са истинско предизвикателство за нас, свикналите да живеем само с усещането за един живот и за една физическа реалност.
Ваклуш Толев твърди, че:
- злото не съществува, то е нееволюирало добро;
- няма страдание, има развитие, затова и човек всъщност е Бог в развитие, а не грешник;
- всички ние сме събожници – не братя и сестри, а духовни роднини и поради тази причина трябва да виждаме Бог в другия;
- трябва не само да имаме, но и да бъдем.
В тези идеи Ваклуш започва да вярва още докато е в политическите затвори, където години наред се опитват да го пречупят. Престоят му там обаче му е бил в услуга. Николай Василев си спомня, че първите думи, които чува от Ваклуш, са именно, че е благодарен за времето си в затвора и че именно той го е съхранил.
"Затворът всъщност е изиграл ключова драматургична роля в живота му, за да събуди онази вътрешна духoвност, която после превръща в учение, пише книги и изнася лекции", обяснява режисьорът.
Ваклуш Толев е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика, но възприема себе си като човек без биография. Тъкмо това прави и създаването на филма за него нелека задача.
"Много трудно се прави документален филм за духа", казва още Николай Василев. Той се готви почти пет години само психически, за да влезе в архивите, натрупал през двайсетте години, в които снима Ваклуш. "Мога да кажа, че наистина беше предизвикателство, това е най-сложният ми, труден и важен филм за мен."
За цялото време на общуване, Ваклуш дава на режисьора свобода и идеи, които го местят толкова напред, че той вече няма убежна точка. Дава му и оптимизъм.
"Той беше в непрекъснато прозрение за нещата. Беше много интересно да наблюдаваш как един човек не е активен само в емоциите и мисълта си, а в това, което един мъдрец носи – прозрението. Той според мен няма нужда от това да бъде признат, той беше с усещане за мисия. Това, за което се радвам, е, че успях, а и съдбата ми даде тази възможност, да бъда толкова време около него и да видя, че има оптимизъм в бъдещето."
Николай Василев смята, че Ваклуш Толев е мъдрец, а не пророк, защото пророците всъщност са с ограничени възможности. Припомня и за какво реално говори духовният учител – за една нова духовна вълна, която е не само на любовта и на прошката, а на знанието и на мъдростта, която ни учи да не грешим. А знаменитата му фраза гласи, че "битката за човека привърши, време е да се води една нова битка за извеждане на Бога от човека".
Другата мисъл, която дава оптимизъм на съвремието, което търси само как да удовлетвори страстите си и да задоволи нуждите си, е: "Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове".
Повече за идеите на Ваклуш Толев – този обикновен, но и неземен човек, за това какви са обучителните процеси на душата и как филмът, който е едно метафизично преживяване, променя хората – чуйте от Николай Василев в звуковия файл.
Режисьорът даде интервю за "Артефир" по време на прожекцията на филма му "Ваклуш" в рамките на 39-ите Празници на изкуствата "Аполония".
Снимки - ФС на Ваклуш Толев
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той утвърждава града като средище на качественото и стойностно кино. Програмата предлага разнообразие от теми и жанрове. Включени са 54 филма от 19 европейски държави. Едновременно с това ще се проведат..
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg