Съмнявате ли се? В живота; в смъртта; в политиката, която упражнява държавата; във властимащите; в здравеопазването; в правосъдната система; в шефовете си; в колегите си; в продавача в магазина, в стоката, която продава; в съседа; в шофьора в тролея, в автобуса, в таксито; в синоптиците, които сякаш все ни подвеждат; в новините; в роднините и приятелите си; в децата си; в любимия си; в себе си… Съмнявате ли се? Колко често и какво подлагате на съмнение всъщност? А може би по-точният въпрос е "Защо"?
Съмнението за вас път към истината ли е, или по-скоро житейски принцип, който ви кара да вярвате, че щом се съмнявате, значи мислите, а мислите ли, значи съществувате? Обаче, ако се съмнявате, не изпитвате ли в действителност несигурност в този толкова – повечето биха искали да вярват – сигурен свят? Какво е съмнението, защо е част от съзнанието ни и какво казва душата за него?
За да навлезе в същността на тези въпроси и респективно в природата на съмнението, която – също като тази на човека – не спира да се развива и това я прави толкова интересна за изследване, "Какво се случва" се пренесе в едно измислено църковно училище в Бронкс, където отец Флинт, обичан и прогресивен енорийски свещеник, говори за значението на несигурността в своята проповед. Според него тъкмо въпросното съмнение може да бъде основна движеща сила, мощна и поддържаща връзка – такава, каквато е и самата сигурност.
Какво означава това обаче и откъде реално извира съмнението? То повече ни пречи или повече ни помага в изборите, които правим, или пък самото съмнение е въпрос на избор? Но преди всичко – какво означава да се съмняват в теб и в твоята истина? С тези питания "Какво се случва" се обърна първо към актьора, който влиза в ролята на отец Флинт в спектакъла на Благоевградския драматичен театър "Съмнение" от Джон Патрик Шанли – Калин Врачански.
Той е на мнение, че съмнението е най-прекият път към истината. То провокира хората към разсъждение – нещо, което според Врачански не се наблюдава особено много в последните години. Най-вече поради факта, че лесно приемаме някои твърдения за истина и сме склонни да обвиним другите в непроверена информация. А по отношение на постановката казва, че майсторството на пиесата се крие тъкмо в провокацията, която отправя към зрителите - през цялото време да се лъкатушат ту в едната, ту в другата вяра. И ако след края ѝ съмненията са се приютили в тях, значи всеки замесен в спектакъла е свършил добре работата си.
Когато срещнеш много истини и се окаже, че всеки ход в една такава битка между съмнението и правотата всъщност е именно това - истина, се получава една философска, огледална главоблъсканица - така определя постановката "Съмнение" режисьорът ѝ Стайко Мурджев. За него съмнението в другите не представлява нищо друго освен съмнение в самия себе си. Затова и всеки един от персонажи в спектакъла води битка със своя огледален образ.
За да прозреш собствената си сянка, в която обвиняваш другите - казва той, - е нужно нещо много важно – интелект. Само интелектът може ясно да осветли истината за Аз-а вътре в него. И макар да поставя пиесата на Шанли и да се подписва под нея, Стайко Мурджев не може да се съгласи с автора, че съмнението е основната движеща сила. Според него то може да бъде такава единствено в един по-враждебен, по-инстинктивен и по-неинтелектуален свят. Затова и режисьорът разглежда пиесата като философска антиутопия, която би могла да бъде по-скоро едно предупреждение, отколкото обективна реалност. В разказа той открива много общо с нашето социално живеене, където търсим нелицеприятните грехове в другите и се делим на групи.
"Това съмнение е наистина разяждащо съединението помежду ни", смята Стайко Мурджев. По думите му съмнението е много трънлив път, но и е на една ръка разстояние. То ни обединява в несигурността ни и ни изпраща директно в чистилището, в което липсата на увереност и вяра ни погубва.
"Ние живеем в този свят на мнителност и съмнение, в свят на прикрити истини, а когато истината е скрита – тя винаги поражда негативни феномени около себе си. Затова винаги съм си мислил, че задачата на истината е да бъде открита", добавя още Стайко Мурджев.
Какво обаче буди съмнението у съвременния човек?
Психологът Яна Монева твърди, че човекът днес страда най-често от Импостър синдрома, т.е. синдрома на това, че лъже другите кой е.
"В голяма степен човек лъже другите кой е, защото се идентифицира много с персоната, с нещата, които прави, с работата си, с вещите си. Този синдром е много свързан с неувереността и с негативното мислене, с това, че не си сигурен в себе си и собствения си потенциал", обяснява Монева.
Несигурни в себе си, ние започваме да убеждаваме другите, че трябва да са сигурни в нас. И точно тук съмнението в много случаи вземе превес. То може да движи човека в една или друга посока, да го бута напред към развитието му или да го тегли надолу към саморазрушението.
Във философията на Декарт съмнението е любопитство, отворен ум, който търси и опознава света. В психологията обаче съмнението има светла и тъмна страна и втората обикновено е свързана със страха и неувереността в себе си. Съмнението провокира Аз-а и въпросите на идентичността - доколко човек се познава, доколко може да разчита на себе си и за какво, кои са силните и слабите му страни? То си проправя път в човека, когато Аз-ът се страхува да не се провали или когато изпитва страх от бъдещето или миналото, което може да се повтори.
Който не вярва в себе си, не вярва и на другите. Тази проекция е един много силен психологически защитен механизъм, а съмнението е сред основните първообрази, към които прибягваме в моменти на несигурност.
Страхът и съмнението са братя, които успяват да убедят невярващия в себе си, че именно те могат да му осигурят илюзията за сигурност и принадлежност. Майка им обаче винаги е била любовта - любовта, която всеки изпитва нуждата да получава, но и да дава.
Когато човек превърне съмнението в един беквокал в своята лична група, в която участници са Аз-ът му, егото му и всичките му противоречия и самоличности, той може да получи добър съветник в прогреса си. Така би могъл и да създаде стабилни отношения, в които не се обединява с другите в несигурностите си, а във вярата си, и да съгради една стабилна основа за общо безвремие, в което може и да няма нищо сигурно, но има заедност и светлина. И винаги ще може да живее не в отговорите на другите, а според въпросите, които сам си задава.
Повече от Яна Монева в звуковия файл.
Снимки – Иван Дончев, ДТ "Никола Вапцаров" - Благоевград
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg