Колко хубава дума е "независимост", назоваваща едно така желано и така рядко постигано състояние. А даваме ли си сметка, че голямата магия на думата, а оттам и на състоянието, се крие в най-малката ѝ съставна част – отрицателната частица "не", показваща, че бремето на зависимостта е отречено и отхвърлено.
Обикновено никой не обича да чува "не" – то ни плаши, разочарова или ядосва, кара ни да се чувстваме отхвърлени, неоценени, маловажни. Защо тогава липсата му в общуването ни напряга и в крайна сметка ни кара да сме предпазливи и дори подозрителни, а хората, които не умеят да казват "не", ни създават повече неудобства, отколкото тези, които ясно и категорично произнасят така неприятното иначе "не".
Излиза, че недолюбваното отрицание ни е необходимо, полезно и ценно като израз на нашето себеутвърждаване и отстояване на личните граници, но и като сигурност и почтеност в отношенията ни с другите.
Научаваме ли се да казваме "не" или то е естествена част от израстването ни като автономни същества, която, ако не се потисне и отхвърли в ранните години, по-нататък ни предпазва от посегателства и злоупотреби с личността ни. Какво означава детското "не", прекаленото или липсващо родителско "не", има ли разлика между мъжкото и женското "не". Можем ли да се научим да заявяваме себе си, ако тази възможност не ни е била дадена в първите години от живота ни. С тези въпроси се обръщаме към Венета Младенова – психолог и психотерапевт.
Чуйте интервюто в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
