Училищното образование е една от най-реформираните системи, но дали не се оказва, че е от най-деформираните? Дали обвързването на финансирането на училищата с постиженията на учениците, или изграждането на по-тясна връзка между образованието и пазара на труда, както и включването на родителите и семействата в процеса на обучение, са адекватни и дългосрочни стъпки към по-качествено училищно образование?
"Това е една от най-често обсъжданите реформи, защото всяко ново правителство идва с много големи идеи как да го реформира. Но в същност големите и фундаментални реформи са много редки."
Това казва в интервю за "Нашият ден" Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Най-голямото събитие, което се случи в структурата на училищното образование, е връщането на делегираните бюджети. Това беше последната фундаментална промяна, която обърна системата на образованието с главата надолу и промени изцяло начина, по който то функционира.
Финансирането на училищата трябва да се обвърже с постиженията на учениците. В момента определящо е всяко училище да задържи максимален брой ученици, но никой не се интересува на какво ще бъдат научени и с какви знания ще напуснат образователния процес след 12 години обучение, допълва експертът.
От Института за пазарна икономика предлагат един преход към частично финансиране на резултати. Оценка на образователната система на практика успява да се постигне.
"Една образователна реформа би трябвало да се фокусира как да се подобрят резултатите на слабите училища, така че да се вдигне средното ниво", казва Адриан Николов.
Важно е да се видят както структурните съвпадения, така и отклоненията в предоставяното образование спрямо нуждите на пазара на труда. Нужно е гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране.Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование. Така например силно специализираните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост.
Чуйте подробности в звуковия файл.
На 20 януари православните християни честват паметта на преп. Евтимий Велики и св. Евтимий, патриарх Търновски. Българската църква особено тържествено отбелязва деня, посветен на св. Евтимий, последният патриарх преди падането на България под турско робство. Повече за празника в "Нашият ден" разказва Ана-Мария Кръстева...
В рубриката "Зелените новатори на България" ви запознаваме с Атанас Енев , съосновател на иновативната компания Biomyc, която разработва екологични опаковъчни решения от гъбен материал и картон. Тези опаковки предлагат висока ефективност, стандартизация и възможност за адаптация към различни продукти, независимо от формата и размера им. Основната..
Самуил Петканов, създател и автор на сатиричния сайт "Не! Новините", коментира в "Мрежата", съвсем не на шега, бъдещето на почти умрелите (според него) традиционни медии и не само. Защо "бъдеще“, защо "умрели" и защо има доза оптимизъм "Оптимизмът идва от носталгията по традиционните медии – радиото, телевизията, печата, и дори към онзи..
Влади Веков, оператор в телевизията с афинитет към екстремното, парамедик и активен доброволец в планински инициативи, сподели ценни съвети за безопасност в зимната планина в ефира на предаването "Нашият ден". С дългогодишен опит и дълбока връзка с природата, той вдъхновява с разкази за своето детство и професионален път. "Прекарах част от..
Спираме се на три институции, които предоставят специализирано образование в областта на религията като подготвят религиозни кадри в България. От друга страна играят важна роля в запазването и разпространението на съответните религиозни традиции и култури в българското общество. Независимо, че Висшият ислямски институт се фокусира върху..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
"Сякаш все повече ми се мълчи", казва Станислава Станоева в интервю на Антония Апостолова с нея. Вероятно желанието да не говори е част от нещата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg