Романът "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов е равносметка на един човешки живот, но и средоточие на проблеми, разисквани и в предишни произведения на автора за отчуждеността, като интимно състояние на индивида, за стимулиращата роля на любовта и изобщо на духовната взаимност, за уязвимостта на творчеството в едно анормално общество, за моралните основания на обществена отговорност на науката.
"Приемам литературата като спасение и будителство, като събуждане на най-добрите неща в хората – дали ще е само мислене, само чувства дали ще е познание. И белите коне са един символ на устрема към доброто."
Това казва в ефира на "Terra култура" Павлина Вежинова - Делчева.
Тя допълва, че ако Павел Вежинов живееше днес, щеше да му е трудно заради страха от научно-техническия прогрес. Той го приемеше от двете му страни. Положителната страна, която облекчава живота ни, и отрицателната, това че, ние съсипваме земята, въздуха и ставаме по-равнодушни към природата.
Павел Вежинов смяташе, че ние сме част от една безкрайна верига. И ако не осъзнаем, че не сме венец, а част нещо, тази верига ще ни изхвърли и ще продължи по друг начин.
"Това е балансът между разум и чувства. За него това е вечната тема", посочва тя.
Във фантастичната повест "Белият гущер" Павел Вежинов се опитва да предупреди хората какво ще се случи, ако хората вървят по старите пътища, без любов, без елементарна човешка благодарност. Докато повестта "Бариерата" проследява границата между реалност и мечта, идеала за хармония и щастие.
"Разумът ражда справедливостта, а знанието ражда свобода. Литературата носи знание, събужда умовете на хората. Важно е да оставим децата да четат истински, а не насилствено", коментира Павлина Вежинова - Делчева.
"Литературата е завинаги, дали ще е неговата, дали ще е нечия друга. Това е бъдещето, будителството чрез литературата", казва в заключение тя.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Какво търсим, когато пътуваме – преживявания, емоции, нови знания за различните култури, опит за бягство от собствената си действителност, заявяване на това, че и ние сме тук, и ние сме видели, чули, разбрали? Какво търсим наистина – истината за света или за самите себе си? Интересуваме ли се от това как са възникнали дадени общества, какво ги е..
Валерия Вълчева обича играта. Играта с пространството, играта с образите и всичко, което бяга от класическия театър. Този път не е изключение. В премиерата на "Три сестри" по Чехов и под нейна режисура, тя развива действието в къща, а именно артистичното пространство на Art House. Обичайно за театъра, който тя прави, публиката отново е част от..
"Католиците в България XVII – XX" е изложба, посветена на делото на българските католици и приноса им в българската история. Проектът представя две експозиции, подготвени от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и Националния археологически институт с музей към БАН. Град Раковски е първото място, на което изложбата гостува, но се..
Плевенският драматично-куклен театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика със спектакъла "Елате ни вижте" от Кирил Топалов. Пиесата е написана още през пролетта на 1989 година, но, по думите на автора, никой не е смеел да я постави тогава. През годините е поставяна в Силистренския театър от Стефан Стайчев (2000 г.) и в Пазарджишкия..
По случай 1 март (събота) Младежкият театър "Николай Бинев" е подготвил изненади и подаръци за своите най-малки зрители. Децата ще имат шанс да се срещнат с любими приказни герои и ще получат мартенички. Повече за празничния жест разказва в "Артефир" Милена Стратиева . Програмата за 1 март включва представлението "Пепеляшка" от 11 ч. и от..
Изборите в Германия приключиха и те имат своите добри и лоши страни. Със сигурност от тук нататък това, което ще се случва в Германия, от която се очаква..
Двудневна културна програма, посветена на народните обичаи – Кукеров ден и Сирни заговезни, организират в Поморие в първите дни на март. "От..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
