Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Един български будист в преддверието на Тибет в Китай

Бизнесменът Красимир Симеонов посещава Китай за първи път когато е на 12 години през 1982 и от тогава е запленен от китайската философия, култура и начина на живот. Толкова се запалил по йероглифите, че баща му насила гасял лампата в 3 сутринта, за да си почине преди училище. Страстта по Поднебесната империя не го е напуснала и до сега и той не спира да обикаля необятната държава. Предимно по работа, но винаги я съчетава с любознателните си занимания.


Последното му пътешествие бе до подстъпите на Тибет, част от Китай, където не е лесно да попаднеш, а още по-трудно е да надникнеш в древните манастири и да разговаряш с живи светци. На Красимир Симеонов, който е завършил висшето си образование в Пекин, а години по-късно е приел будизма, му се е случило това. Той неотдавна доведе цяла делегация професори по китайска традиционна медицина с идеята университетът в Дзянси да открие отделение в българска болница. Но в Покана за пътуване с него бродим из свети за будистите места в подножието на Тибет.


Ясно е, че за средностатистическия пътешественик е почти невъзможно да проникне в тамошните манастири като свой човек. Красимир обаче е имал достъп. Разказите за манастирите в подножието на Тибет нямат край. Но той така умело вплита легенди, днешни виждания и описания на реликви, че не можем да спрем да го слушаме. Пристъпихме заедно с него в манастира, където преди 600 години се е родил последният жив Буда, а за пъпната му връв, плацентата и околоплодните води на майка му са направили специално светилище.

Не успяхме да разгледаме виртуално и вторият манастир, който Красимир Симеонов е посетил в подножието на Тибет в Китай. За вибрациите на молитвените барабани и съветите на светите мъже, с които е общувал там, ще разговаряме в следващо издание на "Покана за пътуване".


Снимки - Красимир Симеонов

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кремена Сьодерстрьом

"Частни уроци" изобщо не съществува като термин в Швеция

Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..

публикувано на 21.05.24 в 11:44
Доц. д-р Веселина Вачкова (вляво) и Цвета Николова

Познатите и непознати свети равноапостоли Константин и Елена

Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..

публикувано на 21.05.24 в 09:58
Проф. Мария Малинова

За жените... като за майки

За женското здраве разговаряхме с проф. Мария Малинова. По време на Националната конференция за иновациите в акушерството и гинекологията, опитният специалист и преподавател направи обстоен анализ на причините, симптомите и коварните последици от заболяването ендометриоза. И не само – проф. Малинова отправи полезни съвети към дамите от всички..

публикувано на 21.05.24 в 07:50
Христа Иванова

Еврика! Успешните българи: Христа Иванова

Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..

публикувано на 20.05.24 в 17:05
проф. Ана Кочева

Къде е българската лингвистична география на европейската научна карта

Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието. Основите на европейската лингвистична география са поставени..

публикувано на 20.05.24 в 15:29