Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

И на 61 Флий (RHCP) все още изкарва размазващи фънки бас-линии

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Майкъл Балзари става на 61 днес. Майкъл кой? Да кажа Флий, кво съм го заусуквал. Темпераментният, беззъб и добросърдечен басист на "Ред Хот Чили Пепърс", калифорнийците, които се осмелиха да покажат среденпръст на вероятно най-великите рок идоли "Битълс", като позираха отново – но само по чорап, за обложката на албума си "Аби Роуд" от 1988 година, а британците не ги намразиха за това. Повелителят на плътнатаструна, който все още не се е научил да държи панталоните си вдигнати, когато излиза на сцена и започва да свири, обича да забива само по слипове, а понякога и с по-малко. Ритъмът на банда, чиито бившичленове могат да сформират цял футболен отбор.

Точно десетилетие преди да прекрачи прага на гимназия "Феърфакс" през 1977, Флий вече е обиколил половината свят и преживял много за краткото си съществуване.Роден е в Бърууд, предградие на Мелбърн, Австралия, и е от смесен ирландско-унгарски произход. Прадядо му отива в Страната на кенгуруто през 1850 година на борда на "Рънимийд" от Бомбай, за да търси злато.В крайна сметка семейство Балзари се установява в Мелбърн – най-южната част на Австралия, където и до днес живеят членове на фамилията. Като дете Майкъл е убеден, че е Супермен и може да лети, и носи червеното си наметало с достойнство. Баща му казва, че малкият Майк винаги е бил много активен. Но на бъдещия басист не му е писнало да прелита над града, за да защитава свободата и справедливостта. Баща му Мик работи като митничар и през 1967 година е назначен в Ню Йорк. Семейството – Майкъл и сестра му Карън, се установяват в Рай в Уестчестър Каунти, като плават на борда на "Ориана" от Мелбърн до Западното крайбрежие на Щатите, след което летят до Ню Йорк. Мик ту работи в Манхатън, ту пътува. През 1971 година бракът на Балзари – по думите на Мик "започва да се разклаща" и Патриша заживява с Уолтър Ърбън-джуниър, джазмен и басист. Майкъл и Карън отиват с нея.

"Животът ми се обърна от този момент", ще признае Флий години по-късно с онзи негов искрящ лудосин поглед, който разкрива желязна решителност да посрещне каквото и да е предизвикателство. И ще си спомни как родителите му организират целодневни сбирки с барбекю, които се превръщат в маратони по свирене – "Всички джазмени, приятели на Ърбън-джуниър, пристигаха на гости и надуваха инструментите. Тогава бях на седем години и това ме караше да се търкалям от смях по пода. Страхотно чувство ме обземаше, докато ги слушах, удивлявах се, че всичко това се случва пред мен". Въпреки че първият инструмент, който го привлича, са барабаните, на 9-годишна възраст той започва да свири на тромпет.

За разлика от типичните тийнейджъри през 70-те, малкият не си пада особено по рок-ен-рола – първите му идоли са джазмени. През 1994 г. Флий споделя пред Ким Найли от сп. "Ролинг Стоун": "Бях слушал рок парчета, но ми зучаха много тъпо. Не бях много-много по модерната музика". Така че вместо да подскача из къщата и да се прави, че разцепва с парчета на "Кис" и "Аеросмит", сърцето на малчугана е в джаза. Той дори се запознава с Доминик Каличио – основател на последната работилница за ръчно изработени тромпети. Гледам внимателно сега снимката, на която Каличио е редом с едно хлапе, гушнало тромпет. Кой би предположил, че то ще се превърне в разсъблечения басист с крещящо турскосиня коса на една от най-успешните фънк-рок формации за последните 40 години, мегагрупа, одобрена неофициално с червен печат с надпис "култ" от няколко поколения.

Майкъл Балзари - Флий (вляво) и Антъни Кийдис
За пръв път Флий излиза гол до кръста, когато бандата свири в афиша на "Уудсток" през 1999 година, а го повтаря на сцената в Рединг на Острова. Навсякъде е силно аплодиран. Но по онова време още не е, защото все още броди по улиците, разсипан от скандалите вкъщи – доведеният му баща се оказва сприхав и агресивен – алкохолизмът също допринася за това. Ситуацията е същата като в семейството на Антъни Кийдис, фронтмена на "Ред Хот чили Пепърс", бъдещ приятел и колега, с когото основават групата, след един хубав тийнейджърски въргал в коридора на гимназията... коя беше? Вие май не внимавате, сипете си кафе – "Феърфакс" е нейното име. Намира се в Ел Ей, наблизо до телевизия Си Би Ес и "Фармърс Маркет", на около 3 км. южно от булевард "Холивуд". Някога в стил ар деко, вече учебното заведение не се забелязва от улицата, но е рок гнездото, за което нюйоркските флагмани на пънка Рамоунс пеят през 1979 година. Там младият Флий, в опит да избяга от проблемите у дома, намира ново семейство от музиканти, артисти и аутсайдери, които също като него живеят на ръба. Прекарва времето си в купони и дребна престъпност. Но в музиката открива по-висш смисъл – място да канализира безсилието, самотата и любовта си. Тогава ще се промени и животът му: заедно с най-добрите си приятели, духовни братя и партньори в прегрешенията ще създадат "Ред Хот Чили Пепърс".

Но на чина той е кротко момче, аутсайдер заради странния си акцент – наполовина австралийски, наполовина американски, както и заради любовта си към високото музикално изкуство, наречено джаз. Той си спомня за уроците по музика: "Това ме правеше изключително дисциплиниран като дете – определено беше най-стабилният период в живота ми. Обожавах да ходя на уроци по музика".

От това време датира любовта му към баскетбола. Неговият приятел от училище Кийт Бари разказва: "Ходехме там, където се събираха музикантите. Още повече ни сближаваше фактът, че никой от нас не се вписваше в училищните групировки". След сбиването, Антъни и Флий ще си стиснат ръцете, изпявайки го: "Ще бъдем приятели завинаги, в добро и зло, във всичко от Вселената дошло". Няколко месеца по-късно Антъни му измисля и прякора Flea (от английски: "бълха"), заради постоянните му капризи и непредсказуемите му действия, но и защото на сцената почти надскача невисокия си ръст.

Хлапетата намират вдъхновения в музиката на групата Defunkt. Тримата, заедно със съученика си Хилел Словак и бившия барабанист на Anthym Джак Айрънс сформират групата Tony Flow and the Miraculously Majestic Masters of Mayhem. Заедно те записват само една песен, "Out in L.A.", която всъщност е и основната причина групата да съществува. След първото им шоу, собственикът на заведението ги моли да свирят отново, но този път с 2 авторски парчета. След още няколко успешни концерта и записани песни, името на групата е променено на "Ред Хот Чили Пепърс".

Цялата несигурност в отношенията между Флий и другите от бандата се оказва стара колкото самата нея. "Винаги съм се чувствал най-грозен – доверява басистът – Аз съм нисък. Никога не съм бил всеобщият любимец. Антъни е различен. Той има толкова силна воля. Той е направил от групата това,  което тя е днес. Струва ми се, че през цялото време съм се сблъсквал с това".

Най-доброто определение на Флий през вече не толкова новия век е "набожен". Думите "Бог" и "благодарност" присъстват в почти всяко негово изречение. Към днешна дата твърди, че се чувства по-щастлив от всякога. Той е първият от групата, който се изчисти от наркотична зависимост. Близките му отношения с дрогата започват от 11-годишна възраст и приключват след турнето BloodSugerSexMagik, когато сериозно замисля да посегне на живота си. За 40 години като "люта чушка" Флий е опитал всичко от артистичната лудост, която често граничи с гениалността. Заявява: "Не на наркотиците, да на религията! О, религия ли казах. Не! Имам предвид "Господ". Харесва ми идеята за Бог, идеята за тази велика сила, която е алтернатива на духовния интелект – силата, която кара тревата да расте... Но не харесвам религията – според мен тя създава само войни и кара гладните хора да искат пари..."

Доскоро изгубен между харизмата на Антъни Кийдис и таланта на китариста Джон Фрушианте, той най-после е приел титлата "един от най-талантливите съвременни басисти". Свири редовно в библиотеката си, заедно със запис на Чарли Паркър. Да направи джаз албум продължава да бъде една от мечтите му. Задължителният му ритуал преди всеки концерт са няколко упражнение от Ащанга йога в стаичката за медитация зад кулисите. Релаксира като тича нагоре по хълмовете около дома си. Горд собственик на пчелин. Разтревожен от глобалното изчезване на пчелите заради т.нар. Синдром на разрушената пчелна колония, решил да допринесе за опазването на вида им и за това отглежда в задния си двор десетки хиляди екземпляри, настанени в три кошера. "Това са пчелите на Бълхата", шегува се той със своя артистичен псевдоним.

Басистът има няколко малки роли в различни продукции, като най-известни са "Завръщане в бъдещето II" (1989 г.), "Завръщане в бъдещето III" (1990 г.), "Моят личен Айдахо" (1991 г.), "Големият Лебовски" (1998 г.) и "Страх и ненавист В Лас Вегас" (1998 г.).

Днес "Ред Хот Чили Пепърс" не са се променили особено в стилово отношение, но отново някак си продължават да са алтернативни за сегашната музикална сцена. Да се твърди, че музата ги е напуснала през годините, е нелепо – като камъче в пясъчен часовник. Колкото и да не е за вярване, чупят рекорди. Чушките поскъпнаха, когато насред сезона на зимнината през 2022-а отбелязаха втори албум No.1  в класацията по продажби на Billboard в рамките на една година. Като начало шеметите успяха да се изкачат до първото място с "Unlimited Love", достигнал до близо 98 хиляди продажби на аналогови носители само седмица след премиерата си. Групата има общо осем албум в Топ 10 на чарта. Това е вторият им диск начело на американското преброяване след "Stadium Arcadium" от 2006 г. Проектът дебютира под № 1 в 16 различни държави.

Имаше и още един повод "чушките" да гърмят шампанското, тъй като получиха звезда в Алеята на славата в Холивуд. Те приеха поредното си признание, затваряйки булеварда, падна им се номер 2 хиляди 717-и. После момчетата повториха номера със скока и с албума "Return of the Dream Canteen" – 13-и в тяхната дискография, който продаде 63 000 хиляди копия само в първата седмица след своята премиера. Така "Ред Хот Чили Пепърс" се превърнаха в първата рок група от 17 години насам, която постига това в рамките на 12 месеца. Последният такъв случай бе през 2005-а, когато до пиковата позиция на два пъти се качиха Систъм Ъф А Даун с албумите "Mezmerize" и "Hypnotize". "Брей, значи сме оживяли", е ударният коментар на Антъни Кийдис, чийто нов лицев микс е между Милко Калайджиев и Адолф Хитлер.

Е, добре, Флий може и да не скача вече "по чорап" толкова често и така високо както преди, но все още изкарва размазващи фънки бас-линии и изненадващи преходи, които веднъж да си чул, вече не можеш да сбъркаш. Аз лично, ако в някой друг живот се родя бас китарист, искам да мога поне 2-3 % от това, което прави този висококаратов шемет. Бълхата, чиито кататонични рифове подпалиха чергата на фънк-рока. А каква е равносметката навръх днешния му 61-и рожден ден?. Усмихва се и намига: "За щастие сега мога да погледна назад във времето и да се посмея какъв идиот съм бил".


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Светлост": македонски фрий джаз в Русе и в София

"Светлост" са трима приятели от Скопие, закърмени с музиката на Матс Густафсон , Петер Брьоцман , Кен Вандермарк , Sun Ra Arkestra , Орнет Колман и местната хардкор сцена. Поименно – Дени Омерагич (контрабас, баритонова китара и баскитара), Нинослав Спировски (тенор сакс, кларинет) и Кристиян Новковски (барабани). По покана на..

публикувано на 04.12.24 в 13:49

Ирена Гъделева: Соня Йончева вдъхновява с всеки свой проект

Соня Йончева, призната за една от най-ярките звезди на световната опера, получи престижната награда "Музикант на годината" за 2023 година на Българското национално радио. Отличието се присъжда след национална анкета, организирана от предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт". Това не е първото голямо признание за оперната прима от БНР –..

обновено на 03.12.24 в 11:25

Епичен метъл маратон: "Файъруинд" и "Мастърплен" в "Джой Стейшън"

Концерт на огнените "Файъруинд" и класиците "Мастърплен" предстои в столичния клуб "Джой Стейшън" на 5 декември. Събитието, по време на което родните фенове на хеви метъла отново ще се срещнат с любимите си групи - но за първи път на една сцена, е начално от източноевропейското турне Masters Of Fire . Очакваме могъща приливна вълна от мелодичен..

обновено на 02.12.24 в 14:04
Акустичната версия на Crime & The City Solution – Саймън Бони, Джошуа Мърфи и Бронуин Адамс.

Crime and Тhe City Solution за първи път в София

Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да изнесат специален акустичен концерт в зала "Сингълс" на НДК (вход А4, дясно), който е част от зимното им турне Acoustic in Europe . Формацията е емблематична както за австралийската..

публикувано на 01.12.24 в 14:28

Белгия аплодира оперни шедьоври на Глук

Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..

публикувано на 01.12.24 в 07:55