Преди близо година и половина официално отпаднаха ограниченията, наложени заради пандемията от Covid, и макар че вирусът продължава да напомня за себе си, други драматични събития превзеха вниманието ни и будят страховете ни.
Както всяко значимо събитие в живота на обществата оставя следа първо в живата реч, а често и в езика, необичайната и крайна ситуация, в която се оказаха милиони хора, роди думи, съчетания и изрази, които още са значещи и живи в съзнанието ни.
Дали се повтарят механизмите, по които горещите теми намират израз в речта и мисленето ни, дали това, което беше първа и основна тема на публичните и частните ни разговори вчера, ще изчезне без следа, изместено от актуалното злободневие – това трябва да кажат изследователите на езика и публичната реч.
Интересно е също да се види дали подобни и еднакви словосъчетания се тълкуват и асоциират по сходен или различен начин от представители на различни нации и култури. Това са изследвали две университетски преподавателки – проф. Андреана Ефтимова от Софийския университет и проф. Наталия Длугош от Познански университет "Адам Мицкевич", Полша, авторки на сравнителното полско-българско изследване и книга, издадена на полски език – "Постковидният синдром в езика".
За целта на проучването те провеждат експеримент с групи от полски и български студенти, на които предлагат въпросници върху три популярни съставни думи (или съчетания) като "корона паника", "коронапарти" (в полския) ("ковид купон"(в българския) и "ковид туризъм".
Чуйте разговора с изследователките в звуковите файлове.
Снимки – БНР и Медии и език
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД...
Приемането на България в еврозоната на фона на: арести, годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото в България, промени в..
"Северните води" е завладяващ читателя роман от Иън Макгуайър, който е номиниран за "Букър" през 2016 година. Романът е неговата втора творба и печели..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
