Преди близо година и половина официално отпаднаха ограниченията, наложени заради пандемията от Covid, и макар че вирусът продължава да напомня за себе си, други драматични събития превзеха вниманието ни и будят страховете ни.
Както всяко значимо събитие в живота на обществата оставя следа първо в живата реч, а често и в езика, необичайната и крайна ситуация, в която се оказаха милиони хора, роди думи, съчетания и изрази, които още са значещи и живи в съзнанието ни.
Дали се повтарят механизмите, по които горещите теми намират израз в речта и мисленето ни, дали това, което беше първа и основна тема на публичните и частните ни разговори вчера, ще изчезне без следа, изместено от актуалното злободневие – това трябва да кажат изследователите на езика и публичната реч.
Интересно е също да се види дали подобни и еднакви словосъчетания се тълкуват и асоциират по сходен или различен начин от представители на различни нации и култури. Това са изследвали две университетски преподавателки – проф. Андреана Ефтимова от Софийския университет и проф. Наталия Длугош от Познански университет "Адам Мицкевич", Полша, авторки на сравнителното полско-българско изследване и книга, издадена на полски език – "Постковидният синдром в езика".
За целта на проучването те провеждат експеримент с групи от полски и български студенти, на които предлагат въпросници върху три популярни съставни думи (или съчетания) като "корона паника", "коронапарти" (в полския) ("ковид купон"(в българския) и "ковид туризъм".
Чуйте разговора с изследователките в звуковите файлове.
Снимки – БНР и Медии и език
В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание. "Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният..
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
В събота вечерта хиляди румънци излязоха на митинг в подкрепа на европейското бъдеще на страната си. Представители на гражданското общество подписаха..
Днес е Денят на Свети Патрик – патрона на ирландците, национален празник на Република Ирландия и официален празник в Северна Ирландия. На 17 март..
Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
