В българския език има над 300 персийски думи, залегнали в поемата "Шахнаме" от Фирдоуси

Мавзолеят на най-именития ирански поет, чиито псевдоним Фирдоуси означава "райски", е издигнат в центъра на типична персийска градина чахарбаг. Постройката е съградена от бял мрамор с колони и релефи със сцени от най-прочутото му произведение, поемата "Шахнаме", в превод "Книга на царете". Литературният шедьовър се състои от 60 хиляди двустишия и е един от най-впечатляващите епични сборници в света, резултат от 30-годишен страдалчески труд.

Уникалното на кубичната конструкция е заключено във факта, че е копие на гробницата на Кир Велики в Пасаргадах. Сходството е търсено нарочно, защото това е архитектурният стил от епохата на Ахаменидите. На всяка от четирите страни наблюдателното око може да забележи изсечени фарахавари – ангели-пазители в зороастрийската религия.

Не по-малко внушителен е мавзолеят и вътре, макар архитектът Феридун Садеки да е избягвал претрупаната многословност. Реалистичните сюжетите са взети отново от "Шахнаме", а юнакът Рустам присъства във всеки барелеф.

Строфи на персийски език до мраморния саркофаг на Фирдоуси описват заслугите му за литературата.

Както при всеки гений, признанието идва при поета след неговата смърт през 1020 година. Той умира в родния си Тус, на около 25 км от втория по големина град в Иран - Машхад. В продължение на девет века мястото му за вечен покой било повече от скромно – малък мавзолей в градината, където дъщерята на Фирдоуси погребва баща си. Доста по-късно, през 16-и век, Абдулла хан Втори заповядва да се издигне заслужено голям монумент. В началото на 20-и век управниците на Иран осъзнават колко е важна националната идентичност за държава с толкова богата история. А тъкмо на поета страната дължи съхраняването на автентични персийски думи и изрази и поддържането на богатството на езика през вековете.

Между другото, в българския език използваме повече от 300 персийски думи, достигнали до нас през турския. Всички те могат да бъдат намерени в книгата на д-р Хаджар Фиюзи. Без да се замисляме често използваме перде, адаш, филе, каскет, чешма, чадър, халва, риза, чанта… И още много други.

Но да се върнем към мавзолея, чието тържествено откриване съвпада с хилядолетието от рождението на Фирдоуси. За церемонията са поканени прочути поети от Таджикистан, Индия, Германия, Франция, Великобритания. Ръководител на проекта е иранския архитект Хадж Хюсеин Лурзаде. По-късно със средства, събрани от ирански учени в парка на гробницата е поставен паметник на писателя в неголямо езеро точно срещу мавзолея. С очите си видях как обикновени иранци водят децата си на поклонение първо пред скулптурния портрет, а после и в гробницата, където им рецитират откъси от поемата "Шахнаме".

Разходката преминава през личната градина на поета и завършва в музея, където могат да се видят картини със сюжети от произведението, каменни артефакти от доисторическо време, открити на платото Тус, древни глинени съдове, монети, предмети от ислямския период, маслени лампи и дори шишенца с благовонни масла.

Ние извадихме невероятния късмет из гробницата да ни разхожда невероятно начетен и атрактивен гид, който рецитираше с апломб двустишия от "Шахнаме" на персийски и на английски и артистично разказваше истории от епоса.

Писателят се радва на огромна популярност в тази част на света и се смята за национален поет не само в Иран, ами и в Таджикистан, Узбекистан и Афганистан.

Фирдоуси се е родил през 935 година в покрайнините на град Тус в семейството на дикхан, както са наричали местните дребни феодали. За детските и младежките му години сведения липсват, но очевидно е получил добро образование за времето си, защото е владеел отлично и двата литературни езика на епохата – арабски и персийски.

Както повечето писатели от древността, и Фирдоуси бил на служба при султана Махмуд, на когото посветил поемата "Шахнаме". Владетелят обаче не харесал творбата, защото в нея се налагал изводът, че само преките наследници имат право на царска власт, докато монархът повече го устройвала правомерността на грубата сила.

Според легендата, султанът отказал да плати на Фирдоуси за епохалния труд, отнел му повече от 30 години. Това силно нервирало поетът и той отвърнал на удара като написал сатира, в която владетелят произлиза от роб. Гневът на управника принудил поета да избяга от страната и да се скита беден и бездомен.

Друго предание твърди, че малко преди Фирдоуси да предаде Богу дух султан Махмуд случайно чул негов придворен да произнася възхитителен стих от "Шахнаме". Заслушал се и се осведомил, че авторът живее в бедност в родния си град Тус. Монархът разпоредил да изпратят на поета пребогат дар – 60 хиляди сребърни драхми, колкото са двустишията поемата.

Фирдоуси обаче не доживял. В същия ден, в който изнасяли през градските порти тленните му останки, за да бъдат погребани, през тях минали камилите, натоварени с даровете на Махмуд.

Местните свещенослужители не позволили той да бъде положен в местното гробище и затова дъщеря му избрала да почива в градината, която толкова обичал.

Изучавайки народните предания, мъдрости и легенди, Фирдоуси превърнал четирихилядната история на своя народ в епично произведение с дълбочина на мисълта, простота на езика, реалистично изобразени събития и герои и запомнящи се афоризми.

Иранците са убедени, че "Шахнаме" е съкровищница на персийския език, изучаването на която го поддържа жив и богат.