Мавзолеят на най-именития ирански поет, чиито псевдоним Фирдоуси означава "райски", е издигнат в центъра на типична персийска градина чахарбаг. Постройката е съградена от бял мрамор с колони и релефи със сцени от най-прочутото му произведение, поемата "Шахнаме", в превод "Книга на царете". Литературният шедьовър се състои от 60 хиляди двустишия и е един от най-впечатляващите епични сборници в света, резултат от 30-годишен страдалчески труд.
Уникалното на кубичната конструкция е заключено във факта, че е копие на гробницата на Кир Велики в Пасаргадах. Сходството е търсено нарочно, защото това е архитектурният стил от епохата на Ахаменидите. На всяка от четирите страни наблюдателното око може да забележи изсечени фарахавари – ангели-пазители в зороастрийската религия.
Не по-малко внушителен е мавзолеят и вътре, макар архитектът Феридун Садеки да е избягвал претрупаната многословност. Реалистичните сюжетите са взети отново от "Шахнаме", а юнакът Рустам присъства във всеки барелеф.
Строфи на персийски език до мраморния саркофаг на Фирдоуси описват заслугите му за литературата.
Както при всеки гений, признанието идва при поета след неговата смърт през 1020 година. Той умира в родния си Тус, на около 25 км от втория по големина град в Иран - Машхад. В продължение на девет века мястото му за вечен покой било повече от скромно – малък мавзолей в градината, където дъщерята на Фирдоуси погребва баща си. Доста по-късно, през 16-и век, Абдулла хан Втори заповядва да се издигне заслужено голям монумент. В началото на 20-и век управниците на Иран осъзнават колко е важна националната идентичност за държава с толкова богата история. А тъкмо на поета страната дължи съхраняването на автентични персийски думи и изрази и поддържането на богатството на езика през вековете.
Между другото, в българския език използваме повече от 300 персийски думи, достигнали до нас през турския. Всички те могат да бъдат намерени в книгата на д-р Хаджар Фиюзи. Без да се замисляме често използваме перде, адаш, филе, каскет, чешма, чадър, халва, риза, чанта… И още много други.
Ние извадихме невероятния късмет из гробницата да ни разхожда невероятно начетен и атрактивен гид, който рецитираше с апломб двустишия от "Шахнаме" на персийски и на английски и артистично разказваше истории от епоса.
Писателят се радва на огромна популярност в тази част на света и се смята за национален поет не само в Иран, ами и в Таджикистан, Узбекистан и Афганистан.
Фирдоуси се е родил през 935 година в покрайнините на град Тус в семейството на дикхан, както са наричали местните дребни феодали. За детските и младежките му години сведения липсват, но очевидно е получил добро образование за времето си, защото е владеел отлично и двата литературни езика на епохата – арабски и персийски.
Както повечето писатели от древността, и Фирдоуси бил на служба при султана Махмуд, на когото посветил поемата "Шахнаме". Владетелят обаче не харесал творбата, защото в нея се налагал изводът, че само преките наследници имат право на царска власт, докато монархът повече го устройвала правомерността на грубата сила.
Според легендата, султанът отказал да плати на Фирдоуси за епохалния труд, отнел му повече от 30 години. Това силно нервирало поетът и той отвърнал на удара като написал сатира, в която владетелят произлиза от роб. Гневът на управника принудил поета да избяга от страната и да се скита беден и бездомен.
Друго предание твърди, че малко преди Фирдоуси да предаде Богу дух султан Махмуд случайно чул негов придворен да произнася възхитителен стих от "Шахнаме". Заслушал се и се осведомил, че авторът живее в бедност в родния си град Тус. Монархът разпоредил да изпратят на поета пребогат дар – 60 хиляди сребърни драхми, колкото са двустишията поемата.
Фирдоуси обаче не доживял. В същия ден, в който изнасяли през градските порти тленните му останки, за да бъдат погребани, през тях минали камилите, натоварени с даровете на Махмуд.
Изучавайки народните предания, мъдрости и легенди, Фирдоуси превърнал четирихилядната история на своя народ в епично произведение с дълбочина на мисълта, простота на езика, реалистично изобразени събития и герои и запомнящи се афоризми.
Иранците са убедени, че "Шахнаме" е съкровищница на персийския език, изучаването на която го поддържа жив и богат.
Снимки и видеа: Магдалена Гигова
В сезона на гнезденето Александър Маринов-Санчо , орнитолог, активист и автор на филми за опазването на природата, обяснява какво да правим, когато видим изпаднала от гнездото си птица . Отговорът на този въпрос е – нищо. "Птиците в този сезон са излюпили малките, отгледали са ги в начален етап и младите птици в момента са във фаза, в която..
Ако за нас това звучи изненадващо, също толкова шокиращо би било за шведските родители да си представят, че трябва да плащат за допълнително обучение на децата си извън редовните занимания в училище. В скандинавската страна се смята, че училището е длъжно да осигури образование и подкрепа на учениците, така че да бъдат готови за самостоятелен живот..
Едва ли някой (освен историците, занимаващи се с църковна история) знае, че на 20 май 325 година е открит Първият Никейски събор. Той е важен за православния християнски свят, защото на него се съставя Никейският Символ на вярата, който става основа на познатия ни днес Символ Верую. А причината той, въпреки споровете, да бъде приет, е не кой да е друг,..
За женското здраве разговаряхме с проф. Мария Малинова. По време на Националната конференция за иновациите в акушерството и гинекологията, опитният специалист и преподавател направи обстоен анализ на причините, симптомите и коварните последици от заболяването ендометриоза. И не само – проф. Малинова отправи полезни съвети към дамите от всички..
Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Странният мъж на масата до прозореца, който говори за музика – това е диригентът, музиковедът, просветителят, основателят на Международния фестивал..
Испанският фестивал "Las Fallas" е симфония от цветове, изкуство и веселие. Празникът на пролетта във Валенсия олицетворява душата на испанците и е част..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg