За ежедневните битки на "телевизионера" пред и зад камера

На 21 ноември отбелязваме Световния ден на телевизията. През 1996 г. в своя Резолюция страните-членки на ООН, изразяват своето признание за значението на телевизията в живота на хората и ролята ѝ за развитието на обществото. Това е вълшебството, което прониква в нашите домове и разгръща пред нас светове, които в противен случай бихме пропуснали. Тя е огледало, в което се отразяват както светлата страна, така и сенките на човешкото всекидневие.

Това огледало често създава картини със златни моменти и мрачни скрити ъгли. Телевизията не е само технологичен феномен, тя е поетично изкривяване на реалността, събуждащо чувства и създаващо образи, които можем  да обичаме или да мразим едновременно.

Какви са ежедневните битки на "телевизионера" пред и зад камера?

"Не съм заставала пред камера и въпреки това магията се усеща много силно, когато си зад гърба на водещия, когато си в апаратната. За мен дори адреналинът там е много по-силен, особено при ситуации, които са по-проблемни, дори водещият може да не разбере за това. Това в същност е и моята работа. И ако водещият не разбере, ние сме си свършили работата“, казва Мая Дражева, директор "Продукция" в БНТ.

По думите ѝ няма по-въздействаща медия от телевизията. Пробвала е в един период от живота си да промени професията си. Достигнала е до извода, че нищо друго, с което се захванала, не ѝ върви, както когато е в телевизията.

Водещият и продуцент Николай Колев си спомня за първите си излизания пред камера, като водещ на "Денят започва с култура".

"Ако сега седна да ги изгледам, сигурно много ще се срамувам. Но като се замисля, не съм имал притеснение. Може би защото аз започнах да се занимавам късно с телевизия – на около 40 години – и имах един доста натрупан опит като преподавател, което е много по-голяма школовка. И ако говорим за магия, това е много по-голяма магия", споделя той.

"За човека пред камера има две състояния или отношение към себе си – абсолютно убийствени за самия него и за хората, с които работи. Едното е глупостта, а другото – суетата. Има и друг феномен – неекипност за самия него и за хората, с които работи."