Актьорът и режисьор Мариус Куркински празнува 30 години от първия си моноспектакъл с новата си премиера "Нашенец" по текстове на Чудомир.
Той е човек, който твърди, че никога не е самотен, защото има много силен партньор до себе си в лицето на театъра. Смята професионалния си път за благословен, а вечната му битка е с рутината.
"Хубаво е да има много болка и страст и всеки път да трепериш дали ще се получи", казва Мариус.
Така е от първите му роли в детския театър "Щурче" до 13 моноспектакъла, филми, десетки участия в театрални постановки като режисьор и актьор и три музикални албума, за някои от които сам пише своите текстове.
Срещата с Мариус Куркински някак случайно се осъществява в едно много знаково място- къщата музей на Иван Вазов. В пълната тишина на музея, сред вещите на Вазов, разговорът за най-новия му моноспектакъл "Нашенец" по текстове на Чудомир е съвсем подходящ.
Мариус започва със спомените за първите си стъпки в театъра, които помни с абсолютна точност и в най-малки детайли. Говори за героите на Чудомир, които са толкова живи и истински, че просто го предизвикват да ги постави на сцена. Оказва се, че тази негова страст има дълга история, защото той мечтае да ги види като спектакъл още от 12-годишен.
Мариус разказва за 90-те години като за време на отчаяни опити за оцеляване на театъра. Тогава за актьорите и изкуството въобще няма пари. Няма и средства за голям екип и смели идеи, а по улиците се разхождат мутри.
Като нямаш друг избор, правиш театър сам от себе си, смята Куркински. И така се ражда моноспектакълът. Той е човекът, който е преминал през всичко с божията помощ и продължава да живее с благодарност.
Новият му моноспектакъл "Нашенец" по текстове на Чудомир можете да гледате на 16 март в зала 1 на НДК.
Чуйте интервюто в прикачения файл.
Веселин Ранков намира гласа си, докато върви мислено из бомбичките прах, които бухват между пръстите на крачетата по пътищата на Добруджа. И оттогава за много от нас е разказвачът. В приказките, в радиопиесите, в аудиокнигите, в образите, в които въплъщава живот не сцената и на екрана. "Така се открива гласът – може би трябва да има..
Най-новото издание на поредицата Poiesis / Polemos, в която един поет представя друг, беше посветено на поетесата Мария Вирхов. Форматът цели да стимулира задълбочения публичен разговор върху българската поезия и поетите от последните десетилетия. Да посвети вечер на Мария Вирхов е избор на поетесата Албена Тодорова, която казва за нея: "Въпреки..
В епизод 591 "Трамвай по желание" прави поклон пред един от големите артисти на народа – фокусникът легенда Мистар Сенко. Най-пълноценният начин за тази почит е новоизлязлата биографична книга на писателя сатирик Михаил Вешим "Мистер Сенко. Един живот на фокус". "През 2025-а се навършват 120 години от рождението на Мистер Сенко. Преди половин век..
Проф. Галина Лардева нарича Снежана Симеонова "голямата лейди на българската скулптура". И допълва: "Тя е един от най-прекрасните ни автори, скулптори. Силна и мека, фина и категорична. Много смела и в същото време много женствена". А в своя статия Диана Попова отбелязва, че нейните експозиции "винаги проблематизират важни аспекти на изкуството и..
Вчера в зала "Райко Алексиев", СБХ пред многобройна публика беше открита изложбата на големия скулптор Павел Койчев – "Мъжки, женски, среден род, единствено и множествено число". Година и половина след предишната му изложба в същата зала "Homo sapiens – възпоменание" се срещаме с неговите фигури на жената, мъжа, децата, които са от стиропор и..
Село Долни Луковит се намира в община Искър, област Плевен и в него живеят около 1700 човека. На около един километър от селото е съществувало римско селище..
Неотдавна легендарната ни световна рекордьорка и олимпийска медалистка в скока на височина Йорданка Благоева се завърна от Перу, след като непрекъснато..
Защо се провали срещата между Украйна и Русия в Истанбул? Как това ще се отрази на войната в Украйна и останалия свят, коментира в "Мрежата" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg