Актьорът и режисьор Мариус Куркински празнува 30 години от първия си моноспектакъл с новата си премиера "Нашенец" по текстове на Чудомир.
Той е човек, който твърди, че никога не е самотен, защото има много силен партньор до себе си в лицето на театъра. Смята професионалния си път за благословен, а вечната му битка е с рутината.
"Хубаво е да има много болка и страст и всеки път да трепериш дали ще се получи", казва Мариус.
Така е от първите му роли в детския театър "Щурче" до 13 моноспектакъла, филми, десетки участия в театрални постановки като режисьор и актьор и три музикални албума, за някои от които сам пише своите текстове.
Срещата с Мариус Куркински някак случайно се осъществява в едно много знаково място- къщата музей на Иван Вазов. В пълната тишина на музея, сред вещите на Вазов, разговорът за най-новия му моноспектакъл "Нашенец" по текстове на Чудомир е съвсем подходящ.
Мариус започва със спомените за първите си стъпки в театъра, които помни с абсолютна точност и в най-малки детайли. Говори за героите на Чудомир, които са толкова живи и истински, че просто го предизвикват да ги постави на сцена. Оказва се, че тази негова страст има дълга история, защото той мечтае да ги види като спектакъл още от 12-годишен.
Мариус разказва за 90-те години като за време на отчаяни опити за оцеляване на театъра. Тогава за актьорите и изкуството въобще няма пари. Няма и средства за голям екип и смели идеи, а по улиците се разхождат мутри.
Като нямаш друг избор, правиш театър сам от себе си, смята Куркински. И така се ражда моноспектакълът. Той е човекът, който е преминал през всичко с божията помощ и продължава да живее с благодарност.
Новият му моноспектакъл "Нашенец" по текстове на Чудомир можете да гледате на 16 март в зала 1 на НДК.
Чуйте интервюто в прикачения файл.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
