Катастрофалните резултати на 15-годишните ни ученици в международното оценяване PISA само потвърждават наличието на дълбока криза в образованието ни, която усещаме всички ние като пряко или косвено свързани с образователната система.
Въпреки декларираните от десетилетия намерения за промени в целите, принципите и методите в образованието, философията на системата все още почива върху липсата на доверие към училището, учителите и учениците, което логично поражда и дълбоко недоверие от страна на "потърпевшите" към системата и управляващите я.
Дали този път уверенията, че ще се направят дълбоки промени в правилната посока ще се осъществят, с какво трябва да се започне, има ли потенциал за истинска качествена реформа на образованието – в рубриката "Всичко за образованието" търсим мнението на образователния експерт д-р Светла Петрова, която до 2018 г. е национален координатор на Програмата за международно оценяване на учениците PISA.
"Училището, образованието е тема, която засяга всеки човек, независимо каква е неговата обществена роля, т.е. подобно на здравеопазването, това са сферите, които влизат буквално ежедневно във всеки дом. Проблемът с доверието или по-скоро липса на доверие е много голям, но аз мисля, че неговото решение може да бъде намерено, само след като си дадем ясна сметка, че образованието трябва да бъде наистина обществен приоритет, не просто деклариран в определени нормативни документи, а осъзнат и припознат от всички приоритет.
Второто нещо, което е много важно до го кажем и да го разберем, е, че образованието трябва да бъде надпартийна кауза и постигането на тази кауза трябва да се осъществява с усилията, общото усилие на всички онези, които могат да допринесат за нейното постигане. За мен е въпрос за постигане на граждански договор, обществен договор, който да отправи ясно послание, че по отношение на образованието и решаването на проблемите в него, които, мисля всички сме единодушни, са много сериозни, трябва да се постигне надпартиен консенсус.
Образованието трябва да се превърне в кауза на всяко едно правителство без значение каква идеологическа основа лежи зад неговото управление, трябва да се постигне много ясно разбиране за това какви стъпки и в какъв времеви хоризонт е необходимо да бъдат предприети и всяка една политическа структура да се ангажира с тяхното осъществяване без значение от конкретната конюнктура. Само тогава вероятно ние ще стигнем до онова състояние, което дължим на нашите деца.
Но за мен ключовото по отношение на доверието е постигане на много дълбок обществен консенсус за това как искаме да изглежда нашето образование след 10-15 години, в каква среда смятаме, че ще трябва да се реализират нашите деца, тогава вече излезли от училище, и най-вече как искаме да изглежда нашето общество и в какви условия да живеем самите ние."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..
В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...
Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Писателката Елена Алексиева отказа престижната награда за своя роман "Вулкан", връчена от Национален дарителски фонд "13 века България". Това се случи след..
На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София , построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов...
За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg