Има ли опасност от свлачища в Дунавския район и други тревожни последствия от проекта за увеличаване на корабоплаването по реката, популярен като Fast Danube?
В рубрика "Темите на деня" на "Нашият ден" разгледахме един от ключовите проекти, който в момента привлича вниманието на обществото и еколозите, както и на други заинтересовани страни. Това е проектът за увеличаване на корабоплаването по Дунав, наричан Fast Danube. За да разберем повече за възможните последствия и опасности, свързани с неговото изпълнение, разговаряме с Димитър Куманов от сдружение "Балканка".
“Ако се върнем назад и си спомним какво беше някога в Лом, тогава се пътуваше по Дунав целогодишно. Имаше малки пътнически корабчета на въздушна възглавница, с които се пътуваше поне от Видин до Русе, а сигурно и до Силистра се е стигало. Решението за корабоплаването е да се модернизира флотът", казва той.
В предаването Куманов обяснява, че идеята на проекта Fast Danube включва няколко дейности, включително удълбочаване на пространството, в което корабите плуват, неговото изместване към българския бряг и построяване на изкуствени острови в реката, както и други хидротехнически съоръжения. Този проект има за цел да позволи корабоплаване по Дунав почти целогодишно.
Въпреки тези амбициозни планове, появилите се загрижености се свързват със състоянието на свлачищата в Дунавския район. В интервюто Куманов споделя, че около 2/3 от дължината на българския бряг на реката са засегнати от свлачища. Специалисти от МГУ и БАН изразяват становища, че ако проектът се изпълни, свлачищата биха могли да се активират.
Това предизвиква сериозни опасения и въпроси за възможните екологични и инфраструктурни последствия. В момента се провеждат изследвания и дебати, които трябва да помогнат да се определи точното влияние на Fast Danube върху Дунавския район и как може да бъдат намалени потенциалните рискове.
Остава да се види как ще се развие този важен проект и дали ще бъдат взети под внимание всички аспекти и опасения, свързани с него.
Чуйте подробности в звуковия файл.
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
